8 ago 2007, 9:06

Някога 

  Prosa
809 0 3
1 мин за четене
 

Безразборно разхвърлените по земята фасове се потдадоха на жизнен порив, отскочил от объркана, средностатистическа псевдо-Реалност. Образуваха пирамида, която леко се поклащаше под последните напъни на издъхващия вятър. Градът не е бил толкова пуст от зимата насам. Харесва ми. Когато е празно, можеш да разхождаш душата си, освободена от притисналите те миниатюрни следи, привични на хората. Мишел се усмихава някак насила, казва ми, че съм тъжен. Съгласявам се разсеяно и се заглеждам в графитите, изрисувани по една забравена от Бога стена.

Отлитам. На север. Плъзгам дланта си по заскрежените върхове на иглолистните дървета. Разплакано бяло мече излиза от топла утроба; замръзнала вовеки почва изпуска въздишка-цвете в сребристо-сиви отенъци; кристалният дракон на зимата потъва все по-дълбоко в съня си; в душата ми; нататък, все по-нататък; отвъд Предела, отвъд краят на Предела; спускам се бавно, подхванат от крила; отблясъци на обсидианова игла; стискам в шепата си все по-бавно пулсиращото ми сърце; прегръщам се, отново останал сам; заспивам в топлия дънер на скръбта си.

Телфонът иззвънява:

- Ало?

- Здравей!

- Поли, ти ли си?

- Да.

- Господи, откога чакам да се върнеш. Мила, защо трябваше да заминаваш на онова самоналожено ти заточение?

- Защото трябваше. Ти най-добре знаеш, че нещата понякога просто трябват.

- Искаш ли да отидем на покрива, на онзи стар блок, да се тъпчем със сладолед и да се чувстваме, докато отново се превърнем в едно цяло?

- Не е ли прекалено студено?

- Винаги е студено, затова мисля, че трябва да го направим.

- Имам по-добра идея.

- Каква?

- Обичам те!!!

© Светослав Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Накрая сама ще започна да се каня.Но не само на сладолед,ами и на шоколадов сладкиш Хората като че ли са забравили,че можеш да бъдеш щастлив и сам,не постоянно, а в някои моменти и все търсят някого,с когото да бъдат. Май трябва да се научим да бъдем щастливи и сами.
  • Може никой да не се е сетил още. Ама ти недей и да чакаш, кани си се сама. Аз така правя като ми е тъжно. Или просто като ми се хапва сладолед.
  • Защо и мен не ме канят на сладолед след самоналожените ми заточения? Хм,май предпочитам да не си отговарям. Но да,красиво е,красиво е,красиво е.Браво за нам-ти-кой-път.
Propuestas
: ??:??