Мислех, че няма да видя светлината.
Не я видях.
Мислех, че няма да усетя смисъла.
Не го усетих.
Мислех, че няма да те видя.
Видях те.
Мислех, че всичко това са някави мои опити да се изживявам като велика героиня от роман.
Това бяха някакви мои опити да се изживявам като велика героиня от роман.
Мислех, че няма да се събудя.
Не се събудих.
Мислех, че светът няма да изчезне.
Светът изчезна.
Мислех, че тогава няма да се случи нищо особено.
Случи се.
Безкрайни спомени се стелеха покрай мен. Откъслечни и забравени. Топяха се по кожата ми и оставяха лепкави дири, за които не знаех, че няма да се отмият. Неусетно като късчета време се слягаха по полиците и ъглите на стаята. За да мога след време с треперещи ръце да ги вдигна и те в същия миг да се разпаднат на сълзи, усмивки и безцветни думи. За да може да се смесят с душата ми и да останат в сърцето ми. До края.
 

(много далеч)