Някъде в жегата, преди мача
Ама, че време! Горещо... Задушно.... Тежко.... Не се дишаше, та чак не се траеше. На него обаче не му пукаше. Времето не му пречеше. Имаше други интереси. Вълнуваше го предстоящият мач и то много. Но… Винаги имаше по едно НО във всяка ситуация.
И така - този мъж трябваше да свърши нещо, преди футболната среща. Затова я огледа хубаво и се усмихна. Ставаше. Беше точно по вкуса му. Ръцете му нежно я докоснаха. После леко прокара пръстите си по нея. Тя се изпъна, надигна се и се отпусна. Тогава той я намаза от всички страни с маслото и го разнесе внимателно навсякъде. Тя се извъртя, изплъзна се от него и легна по корем. Мъжът беше доволен. Наблюдаваше я. Дори не сваляше погледа си от нея, защото го съблазняваше. Преглътна и облиза пресъхналите си устни. Желанието му да я захапе някъде, нарастваше с всеки изминат миг. Възбудата му беше огромна. Идеше му да завие като вълк, но точно в този момент нямаше нужда да го чуе някой. Нейната компания му беше достатъчна. Наслаждаваше ù се дълго така, но се опасяваше, че може да изгори и затова много бавно я обърна по гръб. На нея ù беше все едно и безразлична се остави в ръцете му. Миризмата ù го побъркваше. Уханието й беше невероятно. Искаше още сега и тук да ù налети, но…
Погледна часовника си и се усмихна. До началото на мача имаше още време. Щеше да успее с плана и намеренията си. Огледа се. Наоколо нямаше жива душа… Отиде до къщата и извади бутилката от хладилника. Отвори я сръчно и наля. Пяната се повдигна грациозно от чашата и после застина на ръба й като по заповед. Той отпи глътка и остави бирата на масата. Бързо изтича навън. Не искаше да я оставя сама в тая жега. Отдъхна си, като видя, че изглежда добре. Явно маслото я пазеше от изгаряне. Тя го подканяше настойчиво и мъжът в него вече не можеше да й устои. Знаеше, че е негова, само негова и въпреки това нямаше търпение да я вземе цялата и да я изконсумира наведнъж. Не издържаше вече. Тя също. Крайно време беше! Затова леко и бавно я повдигна и я понесе внимателно, нищо че го изгаряше отвсякъде…
Когато влезе в стаята, бутна небрежно вратата с крак, седна на стола и я сложи пред себе си. Пусна телевизора и усили звука. После посегна към ножа, но се сети нещо и погледна дали е заключил. Всичко беше наред. Нямаше нужда от свидетели, нито от любопитни очи...
Тя го очакваше. Седна отново и насочи острието. То се впи в нея лесно. Тя не разбра нищо и се предаде в ръцете му. Тогава той натисна малко по-силно и… отряза парченце от сочната пържола, изпечена на скарата в двора. Задържа го в устата си, за да усети вкуса ù, а после го задъвка бавно, бавно, като се наслаждаваше дълго на удоволствието си. След това отпи отново от бирата и впери поглед в телевизора. Мачът беше започнал…
Рая Вид
© Радка Видьова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Четиво за гладни(незадоволени) мъже.Как съм го пропуснала. Довечера ще го прочета на моя (вместо вечеря)
Браво Рая! -
Благодаря, Младене!
То и аз не ям месо и може би затова видях другата страна на пържолата.
Не съм се сетила да разгледам някоя салата как би изглеждала, но за там май трябва двама вегетарианци. -
Господи, колко много еротика има в една пържола и един гладен мъж. Оценявам високо, Рая, разказите ти с неочакван край! Дори не ми попречи фактът, че съм вегетарианец.
Лек и хубав ден! -
Благодаря, Наде! Тия две усмивки ме стоплиха много.
Благодаря, Таничка! Да ти е сладко!
Благодаяр и на теб, Елице-Водице! -
Браво, Рая! Винаги изненадваш...
-
Ох, огладнях!
Невероятна разказвачка си, Рая! -
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ох, от смях забравих и да ти благодаря за тоя готин коментар!