Ангел пазител?! Боже Господи! Ангели няма, ако беше ангел нямаше да тича подир дяволите. Бяга към тях, гони ги, но те са дяволи… не ги интересува.
Никой няма да е винаги до теб. Никой! Всеки си отива рано или късно. Погледни живота си през призмата на времето. Разделя се на стотици лъчи и общото между тях е, че не можеш да ги задържиш край себе си. Всички те бягат…
Отричаш, нали? Не смей! Истина е! А ти бягаш подир тях и се мъчиш. Все си казваш: „Ще успея, те са с мен”, но уви… заблуда.
Погледни по-далеч от носа си, хората живеят САМИ! Всички са сами независимо дали за момента някой им прави компания. Въпрос на време е. За някои момента е по-дълъг, за други само кратък миг. Винаги биват изоставени, но и те изоставят. Може би от страх да не пресъхнат очите от последвалия плач след раздялата… Може би!
Всеки скрил тъгата си под голяма усмивка, а вътрешно съществото му се разкъсва на хиляди окъпани в кръвта му частици. Душите крещят, но хората мълчат покорно. Глупави хора!
Лутащи се същест ...