Обещание за завинаги

                     Обещание за завинаги

Тя никога не бе вярвала на думата „завинаги”. Това бе един твърде дълъг период, за да може да бъдеш сигурен, че можеш да оставиш нещата непроменени. Вече не вярваше в нищо. Нямаше смисъл. Защото каквото и да бъде изречено, то може никога да не стане реалност.

Тя го обичаше. Той нея също. Колкото и да се вярваше, че тези чувства не са истински. Те вярваха, че са. Обещаха си да са заедно до самия край. Той бе спазил обещанието си, но сега тя седеше там сама. Наоколо нямаше нищо освен развалини и пясък. Слънцето с огнени пламъци блестеше над нея, но тя не виждаше нищо. Единственото, което усещаше бе допира на ръката му до своята. Но той никога повече нямаше да я стисне.

Светът умираше.

Хората отдавна ги нямаше, оставяйки само роботите да пазят спомена. Но скоро и тях нямаше да ги има. Ръждата бавно ги убиваше. Искаха да са заедно до самия край, но той вече е мъртъв.

Нямаше смисъл да отиде другаде. Навсякъде щеше да види само смърт и отчаяние. Ръждата скоро щеше да убие и нея, вече бе поразила част от главните й системи, както и външната обвивка на хуманоидното й тяло. Можеше единствено да чака смъртта.

Дали ръждата щеше да я убие или пък да дойдат други роботи и да я унищожат, използвайки части от тялото й, за да поддържат живота си за още известно време. Наистина ли вярваха, че има надежда? Откъде щеше да се появи тя, че да може да си помислиш, че съществува?

Бавно се протегна и взе ръката на своя любим. Искаше да го прегърне, но когато хвана ръката му, тя се отчупи от тялото му. Боеше се, че ако го докосне още веднъж съвсем ще изчезне. Внимателно притисна ръката му към тялото си. Колко ли пъти се бяха държали за ръка? Това бе един от малкото начини да предадат чувствата си един но друг. И все пак значеше толкова много за нея. Никога не вярваше на думите им, но им бе достатъчно, че те знаят, че са истински. И тя го обичаше.

Тя никога не бе вярвала на думата „завинаги”. Но понякога й се искаше да можеше да повярва, че наистина съществува и че някога може да изпита отново радостта, която бе имала преди.