Наслаждавахме се на тихия плисък на морската вода, на вятърчето което приятелски повяваше, морето наистина синьо, като огледало отразяваше  безоблачното синьо небе и немилостивото слънце.

- Ох, никога няма да ми омръзне да лежа така и да се наслаждавам на гледката. А залезът вероятно е вълшебен - говореше замечтано Мимето и се унасяше отново в нещо като дрямка.

Погледнах я, все още лъщяща от лосиона.Е, трябваше и аз да се омажа по-обилно и да започнем борбата, като пехливаните от мазните борби на празник в Одрин...Кой ли ще победи, мечката един път отгоре, два пъти аз отдолу...  Колко ли сме придрямвали така, омаломощени от слънцето и солената вода.

Погаделичках я по ходилото

- Мименце, хайде скривай ги в горнището и да се топнем в морето.

Наскачахме бързо и хванати за ръце след десет крачки сме във водата. Пръскахме се, гмуркахме се един срещу друг, поопипвахме чуждото тяло, смях. Обикновено държание на хората покрай морето, нали сме дошли да се забавляваме.

Слънцето се беше уморили да грее жарко. Последните му лъчи галеха мокрите ни тела.

- Миме, с последните слънчеви лъчи, знаеш ли какво се прави

- Какво

- Ами целува се...

И докато се усети,  я  вкопчих през кръста и зацелувах. Нямаше време да се дърпа, да крещи истерично '' простак, мръсник '', отпусна се отдадена на откраднатата целувка.

- Я, то било хубаво, я пак - смееше се тя - Соленичко и горещичко

Прихвана главата ми с ръце, да не мърда и страсно се зацелувахме. Езиците ни шареха, зъбките ни нежно ги похапваха. Ръчичката й масажираше боксерките ми отпред, притискаше го с длан.

Усетих я да потреперва няколко пъти, притихна, само стискаше здраво в боксерките ми.

- Изживях нещо много по-различно - шепнеше  тя - По-различно...

Притърчахме се под душа и загърнати в хавлии подскачахме под сенника.

Стори ми се  нещо омаляла, бавничка. Пипнах челото й, гори, раменете, гърдите - също. Бедрата й пламтяха и кожата им бе накокошинена.

- Миме, пак с медицинска цел, трябва да те омажа цялата с ракия, гориш...

- И защо с ракия, има крем.

- Не, ракията отнема огъня, изпитано средство, мама все така ни лекуваше. Сваляй банския, после  вземи си по-широки дрехи, , отивам за шишето с ракия.

Застанала под сенника голичка. Едната й ръка прикриваше междукрачието, другата свита в лакътя пред гърдите й. Мноого смешно, ако кажа ''дай пет'', коя ли ръка щеше да рискува.

Мажех я, не по-скоро опитвах се да я къпя в ракия. Отново, въобще не ми беше до гърдите й, до хълмчето пред междукрачието или дупето й. Тя стоеше и не мърдаше, а аз се въртях около нея като калайджия и с шишето ракия .

- Готова си, обличай се и лягай на големия надуваем дюшек, сега нося и възглавниците.

Налягахме, прокарах ръка под главата й, тя се настани на плещите ми, безмълвана и немърдаща.

Слънцето  се беше скрило и повяваше хладинка от морето, еднообразният му плисък действаше отново приспивателно. Сепнах се.

- Миме, добре ли си. Студено ли ти е, потреперваш - попитах тихичко

Оставаше да каже '' Студено ми е, втриса ме '', значи топлинен удар според науката и я загазих тогава

Но и аз не се съобразих, че за първи път стои толкова време на слънце.

Е, пък може ли да се съобразявам и с това. Малко ли беше да поддържам шеговито настроение, макар да ми се искаше...Ами какво, симпатяга е, държи се нормално, не се цупи, веселячка е.

- Да, добре съм, не ми е студено, топличко ми е...Ти си,... ти си, така топъл. Съжалявам, представях си всичко по-иначе, а сега лежа до теб омаломощена - с мутиращ гласец ми отговори

- Е, нищо де, важното е че си печена и не си изгоряла - шеговито отговорих.

Тя се притисна по-силно в мен.

              Луната вече срамежливо се бе показала, звездички трепкаха тук-там по небето. От някъде се чуваха игривите звуци на сиртаки.

- Дали остана ракия, или я употребихме за мазане...Бихме пийнали ако има, нали.

- И от тази има, има и други шишета, има и лед и от зеленчуците на леля Стефка. За минутка и съм готов, радвам се, че си добре, честно изплаших се. Лежи тук и не мърдай.

Приготвих всичко, сложих и малката масичка отстрани.

- Наздраве, за нас, за морето и слънцето - по-бодричко изрече тя

- Наздраве Миме, радвам се, че си добре - засмях се - Заслужава си да се пийне, изкара ми акъла.

- Не ми е студено, но искам да се гушна в теб -промълви тя - После,...после искам да пренесем столовете във водата и вълничките да се разбиват в краката ни.

Беше великолепно преживяване покрай водата, сякаш тя изсмукваше алкохолното опиянение и всичко негативно у нас, а ни зареждаше с някаква непозната енергия.

Лунната пътека бе в краката ни, оставаше да станем от пластмасовите столове и хванати за ръце да тръгнем по нея. 

Въздъхнах замечтано. Дали нямаше да ме отведе отново до  някоя крива круша.

Потръпвашата ръчичка на Мимето замря, главичката й бе опряна доверчиво в рамото ми. Погледнах я, тя бе заспала унесена от топлината ми и плисъка на вълничките в краката ни.

Прихванах я като малко момиченце и към кемпера. Осетила по-топличкото тяло тя се отпусна в ръцете ми. Сложих я на леглото, някаква завивка отгоре й, отворих отдушниците отгоре.

Легнах на дюшека отвън. Луната сякаш се разсърди и премести пътеката си. Звездичките не потрепваха вече в очакване, и те са разочаровани. И съм заспал.

Какво съм сънувал не знам, но се сепнах. До мен кротичко бе седнала Мимето в йога поза ''лотос'', в тънка  къса нощничка, коленцата й оголени, но затъкната из междукрачието й. Едната  презрамка малко се изместила навън и моминската й гръд се виждаше до кафявото кръгче, косата й разпиляна по раменете, очите големи , добродушно гледаха спящ човек.

- Добро утроо - усмихна се тя - Голямо сладко бебе си, как само мърдаше устни, какво сънува...Ще ми направиш ли място при теб.

Отметнах завивката. Ужас. Каквото и да съм сънувал, си личеше. Без да се суети Мимето се свря в топлото местенце. Устничките й нежно се допираха до гушката ми, в ъглите  на устните ми, голото й коляно бе между краката ми, проправяйки път на ръчичката й. Сякаш четяхме телата си като по Брайловата азбука, само че любовна...

Ръчичката й се плъзна надолу по диафрагмата ми, пръстите  се заиграха по пъпчето ми, продължи надолу. С моя помощ свляка боксерките,  пипна го нежно  и се застоя там.

Усещах го да набъбва от нежния допир и топлинка. Пораздвижи дланта си. Пръстчетата й нежно го обгърнаха, поразмачкаха го. Не мърдах да не се изплаши и дръпне ръката си, а ми беше приятно.

Пръстчетата й отново  се поразмърдаха напред-назад, нежно притискайки го.

Изглежда това се харесваше и на двамата и не се съпротивлявахме. Нежните й пръстчета се заиграха горе, после гъделичкаха отдолу, пак го обгръщаха по-плътно и раздвижваха напред-назад.

Чувствах как пулсира с ударите на индианските там-тами.

Напрегнах се да го удържа... Не успях.

Ръчичката й го усети, замря неподвижна, освободи го за секунда от примката, пак стегна и той избухна...Помагаше му в пулсациите. Бликащата топлинка лъщеше по диафрагмата, пъпчето  ми, ръчичката й я размазваше.

- Извинявай, съжалявам - шепнеше тя - Беше спонтанно,... съжалявам

- Не се пипах никъде, тогава ще съжаляваш миличката ми,... не се пипай - тихичко я предупредих 

Послуша ме. Размазваше течността по нен в захлас, после размачкваше го сякаш искаше всичко да излезе навън...

- Изхлепах те целия, не знаех, че...- все още шепнеше тя

- Нищо де, само евнух би стоял безучастен при такъв нежен допир, хайде не се самообвинявай, луната и звездите са виновни.

А те къде се бяха изпокрили. Дали са надничали под чаршафа, две полуголи, разнополови същества, преплетени по странен начин, едното с шарени бикини и свободна женска гръд, другото без тениска и свободно нещо там долу, лъщящ  тайнствено...

следва част 4.....