20 sept 2008, 20:43

Обичам те

  Prosa » Cartas
4.3K 2 2
1 мин за четене

Живея в свой собствен свят, в който никой не ме разбира. Никой, освен теб.
Когато плача, ти си до мен, за да избършеш сълзите ми. Когато се смея, ти се
смееш заедно с мен. Знаеш всяка моя следваща дума, всеки мой следващ жест.
Само прегръдката ти може да ме стопли, само целувката ти може да спре сълзите
ми. Само мисълта за теб ме кара да се усмихвам. Когато ти си щастлив и аз
съм щастлива. Когато ти плачеш и аз плача. Ти и аз сме едно цяло.
   Хората ми казват: "Слез на Земята! Това е просто тинейджърска любов, скоро
всичко ще отмине." Но аз знам! Знам, че сме създадени един за друг! Ти и Аз,
Аз и Ти, Ние заедно... Винаги ще разчитаме един на друг и ще се подкрепяме.
Растенията  имат нужда от почвата, рибите от водата, птиците от просторното
небе, аз имам нужда от теб. Ти ми даваш всичко. Обичаш ме и се грижиш за мен.
    Ти си не само любовта на живота ми, но и най-добрият ми приятел. Обичам те,
мили мой! Не ми пука какво мислят хората за нас и дали ни харесват. Важното е,
че ти си част от мен и аз съм част от теб. Ние се допълваме взаимно! Ти си
всичко, което аз не съм - мил и грижовен романтик. Аз съм всичко, което ти
не си - дива и разкрепостена перфекционистка. Ние сме едно цяло. Различни като
доброто и злото, черното и бялото, Небето и Земята, Слънцето и Луната, и в
същото време толкова еднакви.
    Ти си всичко, за което някога съм мечтала. Обичам те!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яни Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Осъзнала съм достатъчно, мила ми Анелия. Повярвай, дори на тази възраст ..
  • И все пак зивотът има още на какво да те научи и си мисля че на тази възраст едвали осъзнаваш пълният смисъл на думите обичам те...не казвам че ще отмине...а че ще я осъзнаеш по-късно...

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...