Обществото на мъртвите хора
Тишина. Размяна на погледи, облечени в целофана на залепени с ефтино лепило усмивки. Копия, разменени наум, а в сърцата властва само мрачното съжаление за поредния неуспешен дуел.
Тишина. Няма мисъл, окрилена с мекия пух на ангелски криле. Не подскачат като топчета за пинг понг старите спомени с мирис на люляк.
Тишина. Вятърът напразно бръсне гримирани лица. Животът отдавна е угаснал в марионетните тела.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Вели Todos los derechos reservados
