Нечия ръка се протяга, някой натиска небрежно копчето на уредбата с катурнат триъгълник върху него, уредбата избучава и в следващия миг избухва с оглушителен трясък. Бам! И – Тряс! Стаята е обхваната от похотливи пламъци, хора тичат и крещят наоколо. Сякаш някой ще им обърне внимание...
Заглъхващите тонове на незапочналата песен – предсмърният хрип на уредбата – се опитват да си проправят път през тълпата от милиарди огнени човечета с буйни оранжеви прически, размахвайки лакти и длани, сякаш се опитват да се спасят от удавяне. Да се удавиш в пламъци – ето това е дяволски добра метафора (ще си я запиша!). Ама дяволски – буквално. Добра – спорно (във всеки случай е по-добра с порно, отколкото без). Чудя се дали демоните могат да се удавят в огън, както хората се давят във вода – все пак едните са рожби на огнената стихия, а другите на водната (ако може да се вярва на Библията и Дарвин съответно). Та песента, или нейните изтляващи останки, в спонтанната си роля на ръгбисти на метри от тъч ...