Ооооо, Санта Клаус!
- Алооо, Веси. Ей ма на, връщам се от солариума и първо на теб се обаждам. Да знаеш преди малко кой ми се обади!... Санта Клаус, бе.... Не, не Санта Фалус, а Санта Клаус!... Кой Санта Клаус ли? Че де да го знам. Предполагам, че му е такъв никът... Чакай сега да ти разкажа. Та, прибирам се аз, вече хванала добър тен, нали се готвя за Коледа на Карибите и телефончето ми звъни. Вдигам аз и чувам: "Ало, здравейте. Аз съм Санта Клаус..." "Ааааа, здравейте, - викам аз. - но не ви познавам, не мога да се сетя за вас. А той: "Не е възможно, мен всички ме познават!" "Така ли? Тогава трябва да сте некоя от сайтовите звезди, но защо не си спомням в кой сайт се запознахме? А и нещо да съм ви давала телефона си..."... А той, представяш ли си, какво ми отговаря? ... Не можеш... Ми, имал телефоните на всички жени... "Аууууу, голем Дон Жуан сте - викам му аз. - На всички жени от сайта ли?" Пък той: "Не, не, аз не съм Дон Жуан, аз съм Санта Клаус." "Е, това го разбрах, но не пречи да сте Дон Жуан, нали?" - Това аз, а той най-възпитано ми отвръща: "Е, щом казвате. Но аз се обаждам по един такъв въпрос. Какъв подарък искате да ви донеса?" Подарък ли!?... Ей, Веси, спечели ме този мъж от раз и направо се разтопих. "Лелеееее, очарователно! Браво! Значи сте и джентълмен. - викам. - И то щедър!" А той: "Да, щедър съм, нали съм Санта Клаус"... "Бе, това го разбрах, ама не разбрах в кой сайт сме се запознали"... Какво? От кога влизам в сайтове ли? Че ти откъде мислиш се запознах с оня военния?... Кога съм си купила компютър ли? Не съм си купувала, остана ми в наследство от едни наемателчета студентчета. Голеееееми симпатяги, ма накрая го беха закършили с парите и се спазарихме за компютерчето.... Да не съм се минала ли? Как ша са мина, бе? Кога са ме минавали мен, та и сега? То това да не е като онова... Ай сега кат съм на таз възраст... И аз разбирам от ПиСи.... Какво виси ли? Нищо, кво! Освен на Виктор... космодиска, у дома няма нищо друго да виси. Та слушай сега... Кво ти разправях?... Аааа, за Санта Клаус... Та той кат подкара една история как влизал през комина... Да, бе, през комина, представяш ли си.... Ей на такъв в нета до тоз момент не ми се беше случвало да попадна. "Ми, аз кат немам комин, му викам?" "Как нямате комин?" - пита той. "Е, те така, на централно парно съм, що да имам и комин?... Той и моя с тая дископатия себе си едва носи, камо ли да понесе дърва или въглища, та и комин ми притрябвал".... Имаше, бе Веси, имаше, ама комшиите с тия разширения и ремонти така ги запушиха... И стига ме прекъсва, че съвсем ше забравя за какво приказвам... Та, тоя Санта Клаус решил да влиза през комина и да ми остави подаръка в чорапчето. "В кое чорапче - питам аз? В онова с жартиерите ли, щото аз други чорапи немам, другото все са чорапогащници от тия фигуралните" А той: "А плетено чорапче нямате ли?" Леле, Веси, опулих се като ме попита за плетено чорапче. "Ма, как плетено чорапче, бе, Санта Клаус, - му викам аз. - те днешните мъже не търсят плетени чорапчета? Те кога ли па са и търсили, освен по времето на баба ми, ама и тогава не са налитали на тех, поне нещо рипсенко са гледали да напипат!? Днешните търсят ликра и коприна, ти плетено чорапче!" Пък той се чуди, "И изобщо ли нямате някакво плетено чорапче?" "Че от къде да имам? Никога не съм плела нещо такова, па и мъжът ми работù на топло у Африка и Азия, не у Коми... Е, той и у Коми да работеше, пак немаше да види от мен плетени чорапи, ма..." "Е, щом нямате друго чорапче - примири се Санта Клаус. - и това с жартиерите става." Пък аз вече нетърпелива, "А кога ще дойдете?" - питам. "Е, аз идвам винаги в полунощ." - отговаря ми оня. "Ааааа, в полунощ! Идеално време! И Виктор отдавна ще е заспал. Па и спи като под наркоза... А чорапите на мен ли трябва да са? - питам... И Вие ли ще ги събувате?"... Кога съм се обзавела с чорапи с жартиери ли? Ма, кога се запознах... Не, бе, не с военния. Той, военния, цел живот по заставите, кога е видел жартиери?!... Бе, това да му е кусура! Нали заради тия застави е малко употребяван и още държелив... А жартиерите ли? Тех ги купих заради един друг. Виртуален футболист го раздаваше... Кво значи виртуален футболист ли? Ми футболист, който се опитва от виртуалното пространство да ти вкара някой гол... Какъв гол ли? Как какъв? Най-обикновен, бе, ти гол не си ли виждала?... А! Виждала си... И гол, и облечен... Че и аз, ама не такъв гол имах предвид... Мислиш, че не е бил футболист ли? Бе футболист си беше... И как разбрах? Ми разбрах, нали все разправяше, че при добър пас, го вкарвал от раз... Па и основно за футбол си говорехме... Кво разбирам аз от футбол ли? Ми, покрай Виктор с неговите мачове, от време на време и аз гледах. Та с него се запознахме пак около некакъв мач, ама вече си имах компютърчето, па и бех схванала играта и хич не ми беше интересно. Беше се заредила една поредица от футболни мачове и нема с кого да излезеш за един "Бейлиз". Та, тоя, виртуалния футболист, ми пише: "И ти ли не понасяш футбола?" "Бе, коя жена го понася, - му отговарям. - като я измества у мъжете не само от кръста нагоре, ами и от кръста надолу?" А той се праи на интересен и пише: "Еееее, ти си Дама, но те все пак са 22- ма на терена..." Мен ме фана яд и му отговарям: "И кво като са 22-ма? А и, ако гледа на мен само като на ДАМА, да си гледа по-добре ония 22-МА..." Оня, футболиста продължава да се подкача. "По-добре да гледа на теб като на дама плюс жена, отколкото като на рефер." - и ми праща една виртуална усмивка. Пък аз вече бех захапала и отвръщам: "Бе не е зле да гледа на мен и като на рефер, па и играта да не загрубее, щото има и дузпи, па и червени картони!" А той, представяш ли си, опитва се да ме отклони от темата за футбола и пише: "За недоволните от футбола винаги е на разположение добрият стар секс, естествено, без дузпи..." "Без дузпи ли? Без дузпи само, ако мачът не е равен или ако се представил добре на продълженията..." - сетих се аз, че преди дузпите винаги има продължения при равен резултат. А той: "С няколко продължения, нали... Мечти-и-и... Вие жените все за това си мечтаете, за продължения!"... Пък аз: "Абе, младеж, какви мечти, бе, ти не знаеш ли, че слабия играч, когато не се справя с играта, се вади от терена и се заменя с резервата?"... Тъй ли съм му рекла? Тъй, ми, кво ша му цепя басма. То и в секса и във футбола всеки търси добри играчи... Схванала съм го футбола, казваш? Че колко му е! Да не мислиш, че е толкоз сложно? Щом мъжете го схващат, аз що да не го схвана? Аз с шаха се справих, на един футболист ли ще се дам?!... А с него кво стана ли? Че кво да стане? Отдавна отнесе червения картон, ма от него ми остана афинитета към чорапите с жартиери... за особени случаи... Какви случаи ли? Айде за това друг път, че тя дълга и широка... Колко дълга?... Ай сега пък и ти, за дължина ше ме питаш. То, не че няма значение, има, ама сега съм на друга вълна... На военна ли? Що па на военна?... Ааааа, заради военния... Веселкееее, я да не ме будалкаш!... Не ме будалкаш?! Искаш само да разбереш какво става... И кво да става? Става му всичко... ама ай стига ме разсейва със странични въпроси!... Както си ма заразпитвала, ше ме накараш да извадя и поименника на българските ханове!... Чакай сега да свърша с тоя Санта Клаус, че му казах след малко да звънне пак... Що ли? Ами щото аз реших, че ше дойде тая вечер, пък той, представяш ли си, чак на Коледа щел да дойде! А аз нали ще съм на Карибите и му рекох, че тогава нема да съм си в къщи... Спокойно, бе! Оказа се, че и той щял да бъде там.... На Коледа обикалял света... И кво? Нищо, решихме там да се срещнем... Аааа, разбрахме се с него. Много по-лесно се разбрахме, отколкото с всички мъже досега. Аз му обещах да си взема чорапчето, а той обеща да го събуе... Да не е някой на преклонна възраст ли? Не вервам. Що ли? Ми щото каза, че преди да го събуе, щял първо да разкопчае жартиерката със зъби... А за това си требват зъби все пак, нали?... Съгласна си. Е, успокои ме!... Какво казваш?... Да си накупя допълнения към чорапчето ли? Разбира се, бе, да не мислиш, че ще тръгна само по чорапки... Айде чао, после ще докладвам... А? Е, и за събуването ще ти докладвам... Чакай, чакай, че ми звъни другия телефон... Той е...
- Ало! Ало! Ооооо, Санта Клаус!...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Така ме развесели, смях се с глас, благодаря ти за доброто настроение! Желая и на теб такова и весело посрещане на Новата 2009 г.!
-
Павли, благодаря ти за усмивката, имах нужда! Страхотна си!!!
-
ех...ти...голяма си палавница...
-
И какво като са 22-ма? Той ще ти казва на теб, какво можеш... гледай го ти него
-
Не мога да те разбера и това си е! Нали каза, че си правиш тен, защото ще си облечена единствено с гердан от орхидеи. Аз защо цяла година се грижа за тях? За да са свежи! И на тоя гердан ще ти отиват ли чорапи, а кажи ми?! Не се излагай! Ще ти пълни чорапите...И с какво ще ти ги пълни, помисли. Не се излагай, нека ти напише чек по-добре. Два чорапа...бъди делова. На мен защо не ми се обажда? Дали защото съм примабалерина, не не беше това. Примадона, пак не, а сетих се. Дали защото си смених прима картата, та не ми знае номера?! Дали да си купувам чорапи или да го чакам по жартиери?! Чудя се...И какво ли ще ми напълни, само два куфара са ми останали...
-
Ооооо, andrina_mark, направо станах разногледа! С теб НИКОЙ и НИКОГА НЕ може да скучае, палавнице!
-
Алоо… Джарова…. Ало бе… Ама той този старец и на мен се обади, бе жена. Как кой бе? Ама ти съвсем си оглушала, бе мацка. Кво? Със стария Джи Си Ем ли си… Е, аз се чудя що не чуваш. Ама нали ти подарих нов, бе Джарова, дето са обади на моя и му взе акъла с оня списък с покупки. А, викаш, тя Лажова я свърши тая благородна работа. Алоо… Ма, не съм родила, бе – бла-го-род-на ти казвам. А, не е умрял моя още. Аз затуй не съм ва черпила с „бейлис” двете с Лажова. Имате да доработвате. Алооо… Кво стана, ма, къде изчезна… Ма кви са тия мелодии, ква „Говорит Москва” та е подгонила… Боже, тая жена… А, ти на другия си говориш с Дядо Мраз. Аха, вдянах… Не съм го вдянала на никой, бе мацка. Глей сега какви си ги насосва. Ма кви розови кюлоти с крачоли ми размахваш, бе Джарова. Ти не си ли на прашки? Модерна жена си все пак. Ааа, викаш, че Дядо ти Мраз в такива ще ти тури подаръка. Алоо! Абе, никой няма да ни го тури на нас с тебе, кви ги дрънкаш, ма… Гол ли? Дали съм гледала ли? Въй, кви интимни въпроси само ми задаваш. Ма, виждала съм, виждала съм… помня. Ама за кво ми е да гледам гол старец, бе Джарова. Ааа, наказателен… Че то си е цяло наказание да ти са изтапанчи гол старец. Отде знам ли? Ми, нали туй искам да ти кажа, бе жена. Ама от тебе човек може ли да вземе думата. Ей, на, паднаха ми батериите.
-
Абе какво ви стана на краката,бе момичета?Самият Санта Фалос,пардон-Санта Клаус-вие краката,та краката...Хайде,че чак другата година...
/ако не умра от смях,ей ма на.../ -
Ооооооооооооо, и сега кво! Нещо май си приватизирала дядката, и нии кво праим. Даже музикалният ми поздрав по случай Коледа нещо посърна и не ще да се намери.
Джарова, не съм съгласна и съм с много особено мнение. Никъде не прочетох, че поемаш ангажимонта да пръхвърлиш стареца и на другите си Дружки, сиреч жени, сиреч приятелки?! немаааааа, объркАл човекА телефоните, мислил мей би, че на баба Клауска звъни, оназ на министъра женката, а той на теб попаднал, и ти го гепи!!!! Тц, не бива така, поне една почерпка спрепни... Обещавам всички да са въоръжени до зъби и нокти с чорапчета, предния ден се организира маратон по целесъобразност по магазините - започваме от Палмерс, мнооо моля да не се бърка с Памперс - от страна на санта ти Клаус и стигаме до Мис Сиксти. След това - задължително - козметици,мазни -тици, кюри и педи - кюри, всичко по ведомост, сметката Джарова - след това ще я тропосаш на дядката, без очила може и да не киризи, че е заплатил за цялото женсдко войнство.. аааааааа, и още нещо - да не заборавим - мноо здраве на зет ти, добро момче е той, арно, мое го!
А и една вметка, кви подути крака бе, кви пет леа. Джарова, те остават заман встрани бе, ей ма ... да доа да ти рекна, па да ме чуеш
лудницо, и мчен ме накара да влаам у филма
цунк, гуш, тууууууш -
Ееее, Дарче, ти май най си случила. При тая рецесия - и еленчета, и чувалчетата! Верно нема за кво да ревеш. Малко ше стиснеш носа, ма поне ше си сигурна, че нема да го хванат молци... тоя, ДедоМраз-овия... И бъркай в чувалчето смело, то чувалите на дядо Мраз са като тези на фокусниците (индийските), не знаеш каква изненада може да изкочи от тях – я с боа, я с анаконда...
Кременче, усещаш, казваш, че ще ме посети? (Санта Клаус) А някакъв усет да имаш дали ще си е взел и другия Санта и д'ъл не е само санта...???
Ели, чуй ма, майка, к'о ша ти река. Да си и с тия, как им рече, страстоубийки, важен е чалъма и светлинката. Светлинката към тавана, чалъма като у “Прет-а-порте” (номера на София Лорен пред Марчело Мастрояни). Гледаш го в очите и го хипнотизираш с поглед. Събуваш си калцуните сама, ама бааааавно и с финес и ги мяташ зад гърба. От тама нататък е твой. Нема и да се сети да ти проверява подути ли ти са краката или не ... Ей на това му викам аз зараза .
Веси и от мен едно чорапче с целувки, ама такова като на Ели – голяяяяяямо!
Таничка – прегръдки за смеха и от мен! -
Едно чорапче пълно с целувки ти изпращам!
-
Ооооо, дай един чорап и на мен, че кат немам чорапи, тъй де - жартиери, никой не ми звъни, сигур щот нося от ония футболистките - страстоубийки им викат и от моя дребен ръст ми стигат не до коляното, ми до средата на бедрото (мислех, че на некой ще му заприличат на жартиери... ма на - изядох дървото), и от многото носене ми отичат краката, та и ако някой се навие да ги събуе, си търси причини да си тръгне... Ма съдба, не мога да се боря с нея!
Заразата тръгна из целия сайт, ейййй. ПобъркАхме се! -
!!!
Разсмя ме от сърце! -
Оооооо... Ще те посети той, усещам аз... (Санта Клаус)
-
Благодаря ти за порцията смях -
Верно май имал телефоните на всички жени!... Както се казва, на Северния полюс нищо ново... Но за сега твърди, че е мой /до доказване на противното /
-
Оооо...Хохохо!
-
Алооо, островитянката? Изби рибите на Карибите, че и из нашенско даже!
Много смях, много нещо...! Айде да не се отплесвам в хвалебствия, че май телефонът ми звъни, ама едно такова коледно звъни... сигурно е Mr Clause...
-
Верно, въх - аз отдавна нямам жартиери,
пък и с мачовете нещо съм на Вие,
та ще взема като теб да се навия
и за Карибите със Клаус ще забия!
Мацкоооо*!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Абе, ше разказвам какво се случи, ама малко да поотлежат емциите...