Времето взе да се разваля. Още беше сухо, но големи угрижени облаци притичаха от северозапад. Ветровете се съюзиха с мрачината. Облаците надвиха априлското слънце, провряха се под него и го потулиха. Но и това не им стигна. Те започнаха да се подгъват и навеждат все по-ниско, нахално занадзъртаха в коритото на пълния стадион. Щеше да вали.

      Копринения Чарли беше доволен. Той обожаваше да коментира мачове на дъжд. Както винаги си беше скрит под козирката и скришом смучеше от уискито си. Нямаше по-хубаво от това, дъждовната картина правеше гласа му още по-драматичен и въздействащ.

      - Капррризна жена е нашата бррританска пррролет – отбеляза в микрофона Коприната. – Вижте колко бърррзо се мени врремето. Пррреди интерррвала видяхме слънце в небето и битка в полето. Сега, изглежда, ще имаме гррръм в небесата. И дано зъррнем светлина на земята. Този двубой тепърррва трррябва да блесне! Все повече запррриличва на дуел с шпаги, който накрррая ще се ррреши от неочакван пистолетен изстрррел!

      Изминаха още двайсетина минути без да завали. Играчите продължаваха дебненето на терена, дъждът пък дебнеше тях. Алвин Прийс не усещаше болка в умъртвеното си коляно и се придвижваше с голяма лекота на полето. Действаше безпогрешно. Увереността му се предаде на съотборниците му, особено в отбранителния вал. И макар „Йоркшир Юнайтед“ да бяха крайно беззъби и без идеи в нападение, не се виждаше как ще получат гол. Тактиката на Колинс работеше, мачът явно щеше да влиза в продължения.         

      „Лондон Атлетик“ опитаха да променят метода си. Майкъл Грийн върна лявото крило на обичайния му фланг и освободи едната свръзка. Свръзката заигра като втори нападател заедно с вклинения таран. Така той вече имаше повече помощ. Алвин Прийс обаче остана непреодолим. Усетът му за заставане и техниката не му изневеряваха. Веднъж свръзката на лондончани пусна подаване наляво, заобиколи пазача си и като се втурна рязко напред, получи обратния пас в движение. Но Прийс вече беше прочел ситуацията и стоеше точно в мъртвата зона. Той достигна топката преди свръзката, пробута му лъжливо движение с тяло и така го прати в погрешната посока. После се завъртя на другата страна и даде пас за контраатака.

      Последваха силни аплодисменти под тежките небеса от тъмносиво олово.

      След няколко минути шавливата свръзка реши да опита индивидуален пробив. С отличен дрибъл премина няколко халфа на „Йоркшир Юнайтед“. Самият Марадона можеше да се гордее с такъв слалом. Алвин обаче му отряза пътя докато свръзката финтираше стопера. Ветеранът издебна момента и направи шпагат, чист като звук от настроено пиано. Топката бе избита на безопасно място, а секторите с почитатели на „Йоркшир“ гръмнаха в нови бурни аплодисменти.    

      Чарли Скот събра ръце зад тила си и формулира:

      - Някакво специално пррравило трррябва да се измисли срррещу Прррийс. Той има нечестно пррредимство пррред останалите, той знае какво ще стане две минути в аванс.

      Най-после заваля. За нула време тревата се намокри и топката стана по-бърза и въртелива. Алвин предупреди младия вратар да бъде много нащрек. В такива условия далечните удари бяха два пъти по-опасни.

      Каквото беше съдено да става, стана само седем минути преди края на редовното време. Бил Колинс вече беше пратил бързоногата си резерва да загрява край тъча за продълженията.

      Крилото на Атлетик Денис Гилеспи, който цял мач бе държан в клещи от здравите крайни бранители, опита пореден пробив по фланга. Сега позицията на фул-бека не беше добра и Гилеспи най-сетне успя да го премине и да навлезе в наказателното поле. Но Прийс за пореден път бе прочел ситуацията и вече беше готов да пресрещне крилото и да ликвидира опасността. Играл беше много пъти срещу Гилеспи и чудесно знаеше накъде ще бъде финтът му. Той си служеше с единствен финт. Искаше се рутинен шпагат, а и ветеранът вече си беше изработил необходимото позиционно предимство.

      В следващата секунда Гилеспи лежеше проснат по очи в наказателното поле на „Йоркшир Юнайтед“. Алвин, който след шпагата изобщо не достигна топката, бе на колене. С извинително вдигната ръка той отправи молещ поглед към съдията. Но дузпата беше стопроцентова. Съдията незабавно я отсъди. Секторът с привърженици на лондончани щеше да се срути от радост, а Копринения Чарли разля уискито си от изненада.

      - Това е неверрроятно, това е невъобррразимо – извика по Би Би Си той. – Елементарррна грррешка на най-опитния, на най-можещия и най-добрррия на терррена. Жестока игррра е футболът! Ето обррратите на живота, уловени безпощадно на споррртното поле! Както казват, поррредна футболна дрррама.          

      Денис Гилеспи стана, изтупа се и реализира дузпата с топовен, неспасяем удар. Той си беше всепризнат дузпаджия. Скоро се разбра, че и положението на „Йоркшир“ е неспасяемо. Планираната смяна с бързата резерва все пак бе направена, но при този развой на събитията тя загуби смисъл. Майкъл Грийн веднага дръпна играчите си назад и скъси разстоянията между линиите. Той не остави никакви свободни пространства. Накрая Дейвид Лойд изигра две майсторски симулации и времето за спасяване привърши. Това беше всичко. Йоркширци отпадаха на полуфинал, а „Лондон Атлетик“ щяха да играят във финала.

      В епитафа си за този мач Чарли Скот възхваляваше прозорливостта на треньора Грийн и настоятелната игра на възпитаниците му. Каза, че са имали и малко късмет накрая, но са го заслужили напълно. Посочи Дейвид Лойд за играч на мача и завърши с фразата „Хвала на победилите, тъга за победените“. Но щом изключи микрофона и остана без зрителско внимание, си помисли без драматично подсилване: „Господи, Ал, какво се случи? Предаде ли ги или сам се предаде? И на смъртния си одър няма да съм го разбрал...“. Поклати глава под изисканата филцова федора, запали още една пура и се отправи към  залата за пресконференции.   

      Бил Колинс беше тъжна фигура край страничната линия. Той изглеждаше невероятно смалил се и цял потъваше в зеления си пролетен шлифер. Намери сили да благодари с жест на публиката и да потупа по гърбовете напускащите игрището футболисти. Някои от тях може и да бяха насълзени, но това беше трудно да се каже. Дъждът беше милостив и солидарен, той вършеше такива услуги на мъжете – криеше сълзите им.

      В съблекалнята след мача Бил и Ал не си казаха нищо. Не беше нужно. Знаеха, че са пътници по разделени пътеки. Вероятно Колинс щеше да подаде оставка още на пресконференцията след пет минути. А на Прийс му остана едно здраво коляно. Беше краят на безпрецедентна ера на успехи и слава за скромния някога отбор от Йоркшир. В тази ера те бяха станали четири пъти шампиони на страната и веднъж на континента, спечелили бяха редица други купи и трофеи. Треньорът с достойна стъпка напусна съблекалнята и тръгна за инквизицията, която журналистите му готвеха в пресцентъра. Прийс приседна до Козбо, който беше вперил поглед в земята пред себе си и мълчеше. Свали капитанската лента и я надяна на ръката му.

      - Не страдай, момче – каза му той. - Аз съм виновен за всичко. Нищо вече не мога да поправя. Но ти имаш кариера пред себе си, ще има да играеш на много полуфинали и финали, ще трупаш отличия. Дано контузиите не те застигат. Бъди здрав!

      След месец Алвин хвана ферибота от пристанището в Ливърпул. Пътуването щеше да трае девет часа и той можеше да мисли на спокойствие. Даде си сметка, че нещата можеха да се развият далеч, далеч по-лошо. Неточният му шпагат само ускори промените, за които отдавна беше настъпило време. Излизаше, че клубът дори ще има ползи в дългосрочен план. Бил Колинс подаде оставката си веднага след мача. Бордът на директорите я прие на извънредно заседание, но не подмина огромния принос в шестнадесетгодишната му треньорска работа. Директорите му предложиха поста Генерален мениджър. Бил Колинс прие без да се замисли. Така той остана на работа в любимия си отбор, на по-спокоен пост, с по-малко нерви и стрес. А заплатата му се удвои.

      Колин Крам – „Козбо“ беше обявен за нов капитан на клуба. Специалистите му предричаха бляскаво бъдеще и смятаха, че вече е израснал достатъчно за лидерската роля. В последните си месеци като треньор Колинс бе свършил много работа за обновлението на тима, интегрирал беше няколко многообещаващи момчета. Основите на новия отбор бяха поставени. Оставаше той да трупа опит и да се назначи подходящия приемник на треньорския мостик. Йоркшир пак щеше да се гордее с футбола си.

      Що касаеше Алвин Прийс, полуфиналът беше последният му мач. Той слезе от осветената спортна сцена контузен и по малко тъжен начин. Връчиха му благодарствен плакет и свободен трансфер. Таблоидите се надпреварваха да публикуват фотографията с нарушението за дузпата. Отношението на журналистите към него бе смесено, то варираше между съчувствие, възхита и критичност. Общото експертно съгласие беше, че още едно величие е закъсняло да се оттегли навреме. Поне „Йоркшър Ивнинг Поуст“ стартира кампания за влизането на Алвин в Залата на славата на английския футбол.

      Най-хубавото в цялата работа бе, че коляното му не беше чак толкова увредено, колкото се очакваше. Спортните лекари винаги имаха склонност да преувеличават и да се презастраховат, доктор Симпсън не бе изключение. Футболистът правилно беше хванал блъфа му на полувремето. Но сега чувстваше голямо подобрение и дори беше захвърлил бастуна.

      Фериботът акостира на пристанището след свечеряване. Всичко тук изглеждаше тягостно и непознато. Алвин следваше указанията и бързо намери един  „Форд Кортина“ в гущеров цвят, паркиран в една от близките улички. Качи се на задната седалка. Шофьорът го закара на „Шанкил Роуд“¹ в западната част на града. Остави го пред тухлена къща на два етажа. Цялата ѝ дясна стена нямаше прозорци и на нея беше изрисуван огромен стенопис. Той изобразяваше неколцина маскирани мъже с къси черни кожени якета и с автомати, насочени нагоре и напред. Над тях страховито стърчеше  червен юмрук на черен фон с надпис: „Бойци за свобода на Ълстър“.

      Алвин влезе в къщата. Озова се в тъмно антре, където дремеше един престарял портиер с бели мустаци. Портиерът го отведе към помещението на втория етаж. Вътре седяха четирима свъсени мъже с пълни чаши уиски, потънали в кълбета от цигарен дим. Един от мрачната четворка беше Алекс Тотън.

      - Алвин –  каза Ирландеца щом го видя, – ах, ти сребърна лисицо! Сядай пийни едно с нас.            

      - Не ми се пие, благодаря – каза Прийс без настроение. – Дошъл съм да приключим и да тръгвам.

      - Да, бе, копеле гениално, ще си тръгнеш щом така искаш. Ние няма да те държим тук с часове. Ти не си парче женска мръвка, че да ти се радваме.

      Другите трима се засмяха. Ирландеца изведнъж замълча и втренчи изпитателен поглед в Прийс. После го попита:

      - И все пак, как го направи, Алвин? Гледах те по телевизията, беше изумително. Как успя да бъдеш толкова прецизен?

      - Аз съм професионалист. Играта ми е ясна.

      - Другите също бяха професионалисти. И то какви... Можеше толкова неща да се объркат.

      - Да, но не се объркаха. Нека не говорим повече. Да свършваме с това.

      - Както предпочиташ, Прийс. Първо, ще прощаваш за забавянето, но сигурността е преди всичко. Аз също съм професионалист в моя бранш, нали разбираш? А това си беше доходен бизнес отвсякъде. Чаканите големи печалби искат голяма подготовка и предпазливост. От „Уилиам Хил“² никак не са глупави. Трябваше всеки от нас да прави по няколко залога от различни места и по различно време. И вземанията после пак си ги гепихме така разпокъсано. Затова и закъснението. Ама съм спокоен така, ченгетата няма нищо да надушат. Освен ако ти не се раздуднеш. Нямата да пропееш, нали Прийс?

      - Не.

      - Как ще ме убедиш? Защо да ти вярвам?

      - Нали съм забъркан до шия. Хванат ли работата, отивам директно в панделата. И как ще пишат жълтите – от капитан на Англия до криминален пандизчия. Плъх и продажник. Можеш да си го представиш. Аз не искам и да си го мисля.

      - Хе, хе, Алвин... Я, каква ти е побеляла косата, пък какво черно чувство за хумор. Недей така! Виж какво, ето го сака с твоя дял. И ти излезе на плюс, стар хитрец такъв. Брой сега!

      Футболистът дръпна ципа на сака. Видя, че е пълен с пачки и го затвори.

      - Няма да броя – каза той, - вярвам ти. А сега ми върни ключовете за „Ягуара“, моля!  

      - Много се радвам, че сме изградили такова доверие помежду си, Ал – отговори Ирландеца. - Ето, ти сам ми казваш, че ми вярваш. То ми дава увереност, че ще продължаваме да работим успешно. Особено като знам колко бяла стока имам за разнос и как добре ще отива на цвета на косата ти... Но, времето ще покаже. Ето ти ключовете за „Ягуара“, страхотна количка е тя. Но има един малък проблем с нея.

      - Какъв проблем? Къде е колата ми? 

      - Лесно ще я намериш. На сто метра от скотобойната в Барнзли. Вземи си ключовете. Но не мисля, че искаш да пъхаш нещо в стартера.

      Алвин въздъхна с горчивина. Това не беше го предвидил.

      - Защо си го направил? – попита глухо той.  

      - Не бях аз, Лени беше – каза Ирландеца. Единият от другите завъртя наопаки козирката на бейзболната си шапка. Това беше неговият начин да покаже, че той е Лени. – Виж, много неща можеха да се прецакат, сребърна лисицо – продължи Тотън. – Ти можеше да се издъниш или да пропееш, всичко можеше да стане. Трябваше да се гарантирам. Лени свърши това за мен. Той е експертът ми по бомбите. Искаш ли да ти услужа с него?

      Футболистът въздъхна още веднъж. Той разкопча за втори път ципа на сака и попита:

      - Колко?

      - Николко – каза Ирландеца. – Имаш Лени гратис. Пращам ти го в Англия още утре. Ако ти се прибереш жив и здрав през нощта, де. Ще дойде, ще ти обезвреди колата и ще си замине без да те закачи с пръст. Лени е точен пич. Правя ти услуга като на партньор, лисицо. Не го забравяй.

      Прийс кимна с пресъхнало гърло. Прибра ключовете за колата в джоба си и метна сака на рамо. Нямаше търпение да си тръгне.

      - Сбогом, Алекс – каза и обърна гръб.

      - До следващия път, Алвин – отвърна Ирландеца. – И приятна разходка из нощните прелести на нашия гостоприемен град. Пази сака си.

      Тотън и тримата му сънародници изпразниха чашите си и пак ги напълниха. Един унизен и смъртно изплашен англичанин напускаше чуждата страна. Пристъпваше в черната нощ с черен сак на рамо.

      - Екзит³! Плийз, екзит – шепнеше той докато блуждаеше из тъмни, непознати улици.

      „Брекзит“...  дочуха и запомниха тези думи ветровете на времето.

      ---------------------

      https://www.youtube.com/watch?v=yEKARbhoRbk

      К Р А Й

      =============

      БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА: 

      ¹- една от най-опасните улици в Белфаст, Северна Ирландия. Във времената на тамошната гражданска война е печално известна като свърталище на терористи и въоръжени престъпни групи.    

      ² - най-популярната и голяма фирма за спортни залози във Великобритания. 

      ³- букв. - край, изход, излизане; прен. - смърт.