Алвин Прийс гледаше към телевизора в бара на Джими и не можеше да повярва. Току-що беше загубил още девет хиляди лири. Той прокара пръсти из прошарената си коса, допи уискито си на голяма огнена глътка и изсъска срещу екрана: 

      - Пълен бездарник си! Пълен бездарник! На такъв кон и без нито един хендикап. Нямаше хендикап през цялото време. Ебаси ездача скапан!

      Барът на Джими беше претъпкан и шумен, хората се надвикваха. Всички бяха облещили очи към модерния сив "Панасоник". Крясъците се блъскаха едни в други, хвърчаха нагоре, омесваха се с дима на силни цигари. После геройски се тръшваха обратно в пода, потопени и заглушени от нови, още по-фалцетни и мощни. 

      Приличаше на чистилище, което е приютило низ отчаяни сърца и кретащи души. Притежателите им бяха различни на вид и възраст, някои гологлави, някои с каскети. Едно ги свързваше - жаждата за спасение чрез ударна печалба. Всяка година в първата събота на април ставаше Голямото национално надбягване с коне. Авантюристите и вечните длъжници перколясваха напълно, а букмейкърите¹ знаеха как да приласкават. Спекулата, плаващите залози и продаването на вътрешна информация се разгръщаха с пълна сила. И тази годинa не беше по-различно. 

      Както винаги, девет десети от гостите на Джими бяха сразени от изхода на състезанието, че и повече. Но това не намаляваше крясъците, защото всеки искаше да упражни собственото си изкуство в ругатните колкото може по-силно. Ощастливени изглеждаха само трима: млада жена с луничаво лице, видимо пиян белобрад старец и дебел господин с грамадни уши, наподобяващи дръжките на Купата на Англия. Господинът носово пееше някакви неразбираеми песнички, подхвърляше възторжено каскета си във въздуха и го улавяше, докато най-накрая не улучи горната част на една подпорна греда на тавана и каскетът си остана там, заклещен и недостижим. 

      Алвин Прийс, който вече усещаше въздействието на алкохола, злорадо се подсмихна на това. Джими, кокалестият съдържател, не каза нищо. Той се приведе напред и взе да мие чашите с обичайната си церемониална лекота. Прийс, седнал най-близо до него, го подкани: 

      - Налей ми още едно, Джими!

      - Пи достатъчно, Ал - каза Джими. - Напоследък си взел доста да пиеш. Знаеш ли от колко часа си тук? 

      - Ти на мен времето ли ми броиш или чашите? Бърка ли те щом си плащам? 

      - Бърка ме. Адски много ме бърка. Ти не си просто постоянен клиент, ти си национално богатство. Боли ме да те гледам как се съсипваш. 

      - Стига! - каза Алвин и за пръв път от доста време издигна глас. - Стига!

      - Ти стига. Още си действащ футболист. Погледни се, мамка му! На какво приличаш? 

      - На себе си, Джим. На себе си приличам. Винаги съм си бил такъв, само че преди имах крака. Шибаните ми крака ме оставиха. Те ми служеха, Джим. Можех да тичам. А сега ми сипи! Сипи ми!

      Джими отново не каза нищо. Продължаваше да държи главата си наведена. Наля още кехлибарен малц в чашата на Алвин и я хлъзна към него. Барът му светкавично се опразваше. Разбитите сърца си тръгваха, но му бяха оставили прилични пари. 

      Прийс обичаше това местенце, защото тукашните посетители се вълнуваха от коне и хрътки, а не от футбол. Затова трудно го разпознаваха, макар той да беше европейска знаменитост. Малкото разбирачи просто му се усмихваха. Най-много някой да го тупнеше по рамото и да му кажеше "Как е, Алвин?". После го оставяха на мира и си пиеха. Това идеално го устройваше.     

      Преди да осъзнае, че кариерата му клони към залез, той беше изключителен футболист. Навярно най-добрият либеро², който тази страна някога е раждала. Стана европейски шампион с родния си "Йоркшир Юнайтед". Игра за Англия на две Световни първенства и там я води като капитан. Обра овации и възхищения на поклонници от цял свят. Беше лесно отличим, защото нямаше друг футболист, който да доближава неговия стил и магнетизъм. Когато бе в силата си, приличаше повече на римски сенатор, отколкото на спортист от двайсети век. Рано посивя и журналистите му лепнаха прякора "Сребърната лисица" заради косата, грациозността и невъзмутимото спокойствие, с което отиграваше и най-сложните ситуации на терена.

      Но остаря. Спортното застаряване му донесе панически страх от бъдещето. Какво ще прави след година или две, когато неминуемо щеше да окачва спортните шпайкове на пирона? Беше напуснал училище едва петнайсетгодишен. Още тогава съгледвачите на "Йоркшир Юнайтед" съзряха изумителния му талант и му предложиха договор. От две десетилетия бе правил само това - мачове и тренировки, тренировки и мачове. Не се пазареше много за пари, за него беше въпрос на привилегия и мъжка чест да бъде капитан на родния си тим и на страната си. Нямаше образование или способности за нищо друго. Не можа да скъта за бъдещето, защото беше прахосник по ген и пройдоха по убеждения. По бащина линия роднините му бяха пияници, а по майчина - хем комарджии, хем пияници. 

      Двете контузии в коляното съвсем убиха скоростта му. Той се възстанови бавно от тях, изгуби месеци в рехабилитация и излезе от спортна форма. В резултат загуби и титулярното си място, и капитанската лента. В тези отчайващи мигове му помагаше Бил Колинс, който му беше наставник³ в клуба и дългогодишен приятел. Бил го направи свой асистент-треньор с идеята Алвин скоро да получи покана да поеме някой тим и да започне самостоятелна работа. Но бързо се видя, че Прийс не притежава треньорска дарба. Нямаше нито търпението да показва и обяснява, нито нервите да поправя грешките на младоците. Веднъж на тренировка един млад защитник повтаряше една и съща грешка отново и отново. Накрая това вбеси Алвин и той наби защитника. Още същия ден сам връчи оставката си като помощник на Колинс, помоли момчето да му прости, разплака се и остана в отбора само като състезател.    

      Но личните дела на Алвин вървяха по-зле и от футбола. Преживя много тежко развода си с Лилиън, която беше момчешката му любов. Разводът му струваше много пари, Лилиън прибра и децата. Не можеше да ги вижда редовно през уикендите, както бе отсъдил съда, тогава бяха мачовете и той често трябваше да пътува извън града. Започна да пие и да залага прекомерно, загубите му стремително нарастваха. Прибягна до лекомислени заеми и тук си докара най-големите беди. 

      Алекс Тотън - Ирландеца живееше в Йоркшир от известно време. Той беше наплашил всеки, който си имаше нещо с него. Тотън беше лихвар и спекулант, но те повечето ирландци тук си бяха изпечени мошеници. Беше дошъл от Северна Ирландия и се бе разчуло, че е член на една от паравоенните банди⁴ там. Също се знаеше, че е лежал в затвора Мейз и самият той не го криеше. Татуировките по ръцете и шията му също го показваха. На него приписваха аферата с изчезването на братята Бийти, която полицията така и не успя да разнищи. 

      Тотън даваше заеми. Условията му бяха добри и той надхитряше местната банка за растеж и потребителските каси. Вървеше мълвата, че и с ножа добре си служел и с него наказвал просрочията. Засега това още не бе потвърдено. Алвин също опря до услугите му. Когато му заемаше необходимата сума, Ирландеца каза така: 

      - Виж какво, Прийс, ние в Белфаст режем пръсти за кражба, пък за лъжа режем езици. Ако си ми взел парите, значи си ме окрал, а ако не ми ги върнеш, значе ме лъжеш. Сам си помисли. Пръстче или езиче? Аууу, как палаво звучи това - и Тотън с накривена усмивка шляпна дупето на гаджето си Анджи. 

      Анджи изцвили кобилската. Тя беше кльощаво момиче с изцъклен поглед. По фигура и прическа Анджи приличаше на метла. Футболистът си помисли, че тя е млада версия на баба Яга, а може би дори нейна незаконна дъщеря или внучка. Това го изпълни с още по-голямо страхопочитание към Ирландеца. Той каза: 

      - Нямаш грижи, Алекс. Имаш връщане пет дни след Конното. 

      - Нямаш грижи, Алвин - ухили се Ирландеца. - Чакам пет дни след Конното. След това почвам да режа парченца от теб. Оттук-оттам. 

      Прийс усети, че Ирландеца не се шегува. Този човек беше психо, а садистичните му наклонности воняха от километри. Футболистът мислено прокле деня, в който се захвана с него. 

      След конното надбягване проклинаше и некадърния ездач, който го лиши от жадуваната печалба. Реално беше вече фалирал, нямаше никакви пари. Цяла нощ не мигна. Мислеше как да се отърве жив и непокътнат от тази кошмарна реалност. Чак на сутринта му просветна. Кой друг освен Бил Колинс можеше да го измъкне от калта? Трябваше незабавно да иде у Бил, да му се моли и да го увещава. Полуфиналът за Купата на Англия изглеждаше единственото му спасение. Алвин реши, че каквото и да става, той трябва да играе в този мач. 

      Сезонът в първенството беше провал за "Йоркшир Юнайтед". Отборът отдавна беше изостанал назад от челниците, пъхтеше в средата на класирането и мачовете до края бяха без значение. Бил Колинс вече мислеше за бъдещето. Той променяше състава, налагаше нови и млади играчи. Ветеранът Прийс беше потънал безнадеждно при резервите. От четири месеца не беше играл за първия тим. Все повече изглеждаше, че няма да получи удължаване на договора и че щяха да го пуснат в края на сезона. Мисълта да стане свободен агент на тези години, без отбор и без договор, беше ужасяваща. 

      "Йоркшир" си бяха зле в първенството, но за Купата на Англия играеха чудесно. Вече бяха елиминирали четири първокласни съперника. След десетина дни предстоеше полуфиналът им срещу елитния "Лондон Атлетик" на "Уембли"⁵. Победа там значеше финал, а спечелването на националната купа щеше да спаси проваления сезон, да напълни касата на клуба и да даде излаз към още по-доходните европейски мачове. Простата сметка показваше, че трябва да се спечелят само два решителни мача. Ако Алвин участваше в успехите, то със сигурност щеше да получи нов договор. Отделно щеше и да вземе тлъсти премии за две решаващи победи и за спечелената купа. Бил Колинс трябваше да бъде убеден!

      Прийс обмисли внимателно стъпките си. Първо отиде не при Бил, а при Алекс Тотън. Поиска му нова отсрочка с цената на четворна лихва. Откупи я със залог на червения си "Ягуар", който много си обичаше. Ирландеца на мига се захласна по колата и прибра ключовете. Той се поинтересува дали автомобилът е застрахован. Като чу утвърдителния отговор, очите му засвяткаха като на дилър на амфетамини. 

      - Браво, Прийс, великолепно - каза Ирландеца. - Знаеш ли какво ще направя с колата ти? Ще я взривя. Ще се обадя на пичовете в Белфаст и ще им кажа да дадат изявление, че поемат отговорност за бомбата. Нищо няма да ми коства. После ти отиваш право в компанията и си искаш обезщетението. Копелетата няма как да ти откажат. Доказан тероризъм от северноирландски главорези и унищожено движимо имущество. Ако знаеш колко пъти съм ги премятал така. Мангизите от застраховката ще делнем поравно с теб... или чакай, аз ще прихвана от борча ти с повишената лихва. Всичко ще си докопам. Финансов гений съм, а, Прийс? 

      На Алвин му се доплака. Нямаше как, в тази ситуация той не можеше да диктува. Струваше му се, че ходи върху блато и някой под него непрестанно го завлича надолу. Само приятелската ръка на Бил Колинс можеше да го издърпа. Но дали не беше си изчерпал джакпота там? Останал му беше последен опит да пробва късмета си. Отчаян, още същата вечер той похлопа на вратата на треньора.     

      (следва)

      =============

      БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА:

      ¹- букмейкър - лице, което е оторизирано да определя вида и размера на залозите преди и по време на спортно събитие.

      ²- либеро - (или "последен защитник") - пост, който в модерния футбол не съществува. На този пост играят най-интелигентните и технически надарени футболисти. Той позволява дирижирането на цялата отборна игра. Големите образци (Бекенбауер, Крол, Барези) се славят с организационни умения, лидерски качества, поглед върху играта и безукорно пласиране. Либерото постепенно отмира с динамизирането на играта, а съвременните тактики препоръчват заставане в линия без последен човек.    

      ³- т.е. старши треньор. В британската спортна традиция старши треньорът се нарича "мениджър", макар да не участва в управлението на футболния клуб като стопанско предприятие. Обикновено не ръководи сам тренировките, а оставя това на помощниците си и надзирава. Не се занимава пряко с резервния тим и с развитието юношите, но получава доклади от помощниците си. Главни задължения: трансферите на играчи, изборът на титуляри, мотивация, схема и тактика за мачовете, спортна психология и индивидуален подход към подчинените си.   

      ⁴- незаконни гангстерски групировки, занимаващи се с тероризъм, рекет, изнудване и убийства от омраза. В Северна Ирландия такива квазивоенни формирования контролират улици и квартали според политико-религиозните различия по време на големия граждански конфликт в страната, познат като "Вълненията" (1969-1998).   

      ⁵- старият стадион "Уембли" бе разрушен през 2000г. и на негово място построиха нов и грозен стадион със същото име. Старият "Уембли" бе известен по цял свят като Дома на футбола, Футболната катедрала или Меката на световния футбол. Освен с липсата на атмосфера и история, новият "Уембли" с нищо не е известен.