Орехи по пътя (част)

Нямаше как, вдигнах.

-         Да, Ралф.

-         Здравей отново! Какво ще правим довечера?

                     Този въпрос ми прозвуча натрапчиво, глупаво и гадно. Не исках нищо да правя, каквото и да е с него.

-         Не знам. – измърморих неясно.

-         Хайде, ще те чакам в кафето. Кажи само по кое време ще дойдеш?

-         Не знам. – пак измрънках неясно.

-         Кога? – попита отново Ралф.

-         Може би към осем часа ще дойда.

-         Добре, ще те чакам.Чао за сега.

-         Чао.

Затворихме и двамата. Ралф се чувстваше щастлив при мисълта, че ще ме види отново. Той също си беше в квартирата и си бе пуснал музика. Веднага извади лист и започна да рисува. Вече ръката му сама тръгваше и оформяше силуета ми. Първо ме рисуваше гола, а после ме обличаше. Оформяше ме винаги с фини извивки, със страстно изражение на лицето... И този път беше същото. Рисуваше ме гола, легнала надолу с главата върху голямо легло. Краката ми са присвити в коленете, леко разкрачени. Косата ми виси от леглото, леко пръсната върху разхвърляните, свлечени завивки... Гърдите ми стърчат предизвикателно, а моливът му не спира нито за миг да ги докосва... Ралф се побъркваше по мисълта за мен. Всеки свободен миг той ме рисуваше. От горещината по челото му се стичаха струйки пот. Върху платното сладострастно лежах аз в своето пълно очарование. Ралф не спираше нито за миг да плъзга наострения молив по нежните извивки на тялото ми. Причиняваше си ужасна възбуда и несравнимо удоволствие, което само той познаваше. Това изживяване за него бе много по-силно от самото правене на секс. Настървяваше се, а ръката му без трепване и колебание правеше кръгове по платното. Ралф достигна върха на своята възбуда и му се стори, че миг го дели от експлозията на втвърденото му тяло. Косата му падна тежко пред очите му. От потта се мокреше, а сърцето му биеше в някакъв негов си ритъм, диктуван от страстта по моето тяло. В момента, в който картината бе завършена, той с плавно движение маха ръката си и я погледна с поглед, от който бликаше желание. Очите му бяха насълзени и почти готови да отронят сълзите, напоени с копнеж по лудата фантазия на неговите мисли. Ралф усещаше, че тялото му не се подчинява на нищо друго, освен на моментното състояние, а то е стегната сексуална безизходица, от която той трябва сам да намери изход. Плъзна ръката си и обхвана здраво наедрелия си член. Погледът му беше потънал в меките, нежни форми на голото женско тяло с едно име Архидея, което е пленило целия му живот. В този кратък миг с болка изстена и всичко свърши. Хвърли картината встрани и се отпусна бавно върху леглото си. Напрежението от тялото му бе отнето от невидима сила, но ранените му мисли все още бяха в главата му. Точно те са тези, които не му позволяват нищо друго, освен това, което те искат. Те го направляват и той се чувства подвластен на тяхната повелителна настойническа власт. Сълзите му точно в момента на отпускане избиха от очите му и го удавиха в собствената му тъга. Сам си причиняваше болка, но въпреки това беше щастлив. Това, че е до мен, осмисляше живота му. Това, че аз откликнах на най-невинните му желания, го правеше полезен за самия себе си. Дори и да не го допусках до себе си повече от това, което правех в настоящия етап от живота ни, Ралф беше доволен. Страстта му по рисуването беше в апогея си.