Когато чу сирената на линейката и звънеца известяващ спешен случай Мирела бе в една от сестринските стаи в прегръдките на Джон. Падна си по него още като го намери преди няколко дни близо до болницата. Имаше рана на главата и не помнеше нищо. Мирела почисти и превърза раната му и го нарече Джон. Приеха го в болницата за лечение. Беше странен, но много привлекателен мъж. На видима възраст около тридесетте, с много мека чуплива кестенява коса и шоколадово кафяви очи. Нямаше лични документи, но носеше чанта с някакви не разбираеми за нея книжа. Мирела ги взе и ги занесе в дома си. Реши да почака докато си върне паметта, за да го попита. През няколкото дни, в които Джон беше тук, никой не го потърси. Дали имаше някакви роднини. Мирела лично се грижеше за него. Раната на главата започна да заздравява. По време на манипулациите двамата се сближиха. Днес най-после успя да го отведе в една от сестринските стаи и да прекара половин час с него. Тук имаше легло, на което сестрите се редуваха да си почиват по време на нощните дежурства. Сега беше нейният  ред, затова никой не я обезпокои. Знаеше, че не е етично да започва връзка със свой пациент, но не можа да се въздържи. Той беше толкова хубав. А и откликна на авансите ù. Изглежда, че и той си падна по нея.

Мирела се изправи, целуна го и започна да се облича.

- Трябва да вървя. Спешен случай.

Той също стана и започна да се облича. Тя излезе първа. След малко я последва и той. Когато излезе от стаята насреща му се зададе екип на спешна помощ. Бутаха носилка с ранена жена. Тя беше в безсъзнание. Джон се спря и ги изчака да минат. Загледа се в пациентката и трепна, стомахът му се сви. Коя ли беше тази жена? И защо му въздейства по този начин? Дали са се познавали отпреди? Доколкото можа да види, тя беше около двадесет и петгодишна, средна на ръст, с дълга, чуплива кестенява коса. Не можеше да види цвета на очите ù, тъй като бяха затворени. Имаше хубави черти на лицето, което в момента беше много бледо. Докато минаваха покрай него, чу лекарите да казват:

- Огнестрелни рани в двата крака. Единият бедрен мускул е разкъсан, но куршумът е излязъл. В другия крак обаче куршумът е заседнал в бедрената кост. И двете рани са поне от два, три дни.

- Дано не се възпалят.

- Изгубила е и много кръв. Да вървим веднага в операционната. Трябва да извадим куршума по-скоро.

- Извикайте ортопед-травматолог.

Малко след тях вървяха полицаите, които я бяха докарали. Бяха я намерили хора работещи в кариерата и им се бяха обадили. Явно се е крила там няколко дни.

Джон отиде в стаята си, като продължи да мисли за ранената жена. Какво ли се е случило с нея? Кой ли я е прострелял и защо? Не разбра по каква причина, но тази жена го заинтригува. Искаше да разбере всичко за нея. Но два дни не научи нищо. А и Мирела не се появи. Сигурно беше почивка. На следващия ден реши да я потърси в сестринската стая, но там я нямаше. Отиде в манипулационната, но и там беше друга сестра. Каза му, че Мирела ще бъде нощна смяна. Точно когато излизаше, на вратата се размина с друга сестра, която буташе количка. В количката беше простреляната жена. Водеха я за смяна на превръзките. Когато го видя, се загледа продължително в него. И той отново се запита дали не са се познавали преди. Реши да изчака и да я попита.

Сестрата я посрещна с усмивка.

- Е, Селина, как се чувстваш днес? Май за пръв път ставаш от леглото.

- Да. По-добре съм, благодаря. Кой беше мъжът, който излезе току-що?

- Джон ли?

- Така ли се казва?

- Всъщност никой не знае. Сестра Мирела го намери преди една седмица с рана на главата. Не помни нищо.

- Амнезия ли има?

- Така изглежда.

- Никой ли не го е потърсил?

- Откакто е тук, не.

- А нямаше ли документи в себе си?

- Това е най-странното. Нямаше никакви документи. Или ги е загубил, или са му ги откраднали.

Селина се замисли, но не попита нищо повече.

Джон се разхождаше по коридора и изчакваше да я изведат от манипулационната. Когато сестрата я изкара, я помоли да изчака в коридора, за да превърже още един пациент преди да я закара в стаята ù. Джон се възползва от ситуацията и предложи той да я отведе. Тя отново се загледа в него, но не каза нищо. Сестрата се усмихна и му благодари. Селина знаеше, че полицаите са някъде наблизо. Беше им казала, че е отивала на кариерата да занесе храна на годеника си, когато е попаднала между куршумите. Полицаите се зачудиха дали не ги лъже, като имаха предвид, че естеството на раните говореше не за случайна стрелба, а за целенасочена – в краката, за да бъде спрян бягащ човек. А и няколкото дни, в които се бе крила без да потърси помощ. Но тъй като нямаха никакви доказателства, а и липсваше мотив за престъпление, се отказаха да я разпитват. Решиха да изчакат годеника, за да разпитат и него. Но той все още не се беше появил. Знаеха само, че се казва Огнян. На кариерата не можаха да им дадат информация за него. Напоследък наемаха временни работници. Минаваха дни преди да запомнят имената на всички.

- Чух сестрата да ви нарича Селина. Това ли е името ви?

- Да. Така се казвам.

- Къде е стаята ви?

- Два етажа по-нагоре.

Джон се отправи към асансьорите.

- Обир или случайна престрелка?

- Случайна престрелка.

- От този регион ли сте? – продължи да я разпитва Джон.

- Не, не съм оттук.

- На гости ли сте или по работа? – искаше да разбере колкото се можеше повече за нея.

Селина отново го погледна и му разказа версията, която каза и на полицаите. Годеникът ù започнал работа на кариерата и тя дошла при него.

Значи си има годеник, помисли си Джон. Но защо имаше усещането, че я познава отнякъде. Реши да я попита.

- Срещали ли сме се някога?

Тя помълча известно време и после каза:

- Не мисля.

- Жалко. – беше разочарован – Мислех, че сме се виждали и преди. Надявах се да ми помогната да разбера кой съм.

- Съжалявам. Нямате ли роднини?

Той сви рамене.

- Не си спомням.

Бяха стигнали до стаята ù. Той й помогна да се настани на леглото, но не му се тръгваше, затова взе един стол и седна до нея.

- Видях, когато ви докараха. Бяхте в безсъзнание. Още тогава изпитах странно усещане, че се познаваме. Но щом казвате, че не е така.

Тя не отговори нищо.

- Къде е годеникът ви? Защо не е при вас?

- Сигурно не е разбрал в коя болница съм.

- Сигурно. По всяка вероятност скоро ще дойде.

Тя само кимна с глава. Нямаше какво повече да прави в стаята ù, затова излезе. През нощта Мирела го потърси, искаше да прекара малко време с него, но той я отблъсна. Нямаше желание да бъде с нея. Тя се зачуди какво ли се е случило през тези дни, но не каза нищо.

На сутринта трябваше да смени превръзките на пациентите, преди да си тръгне. Тъкмо превързваше Селина, когато той дойде. Понечи да се върне и да изчака отвън, но Мирела му каза да влезе. Застана с гръб към тях, за да не притеснява Селина.

След като свърши с нея, Мирела я помоли да изчака да направи и неговата превръзка, преди да я закара в стаята ù. Докато чакаше търпеливо, Селина ги наблюдаваше. Стори ù се, че има някаква близост между тях и ù стана неприятно. Искаше й се да излезе, но не можеше сама. Затова продължи да чака. Когато свърши, Мирела каза:

- Джон, ела да заведем Селина до стаята ù, а после ще проверим дали някой не те е търсил.

И го докосна леко по ръката. Подразни го тази демонстрация на близост, но не каза нищо. Искаше му се да остане още малко със Селина, затова ги придружи до стаята ù.

По-късно разбра, че Мирела няма намерение да проверява каквото и да било, а да го отведе в сестринската стая. Отново я отблъсна. Тя се ядоса, но не каза нищо. Реши, че ще ù се отдаде друга възможност.

Останала сама в стаята си Селина се почувства зле. Реши, че е крайно време да се научи да се движи без чужда помощ. Оказа се по-лесно отколкото предполагаше. Започна да се разхожда из болницата. Дори асансьорът не я затрудни. Беше в дъното на коридора, когато го видя да излиза от сестринската стая. Побърза да се скрие, преди и той да я е видял и успя. Замисли се. Значи наистина имаше нещо между тях двамата. Без да иска намрази сестрата. Започна и него да избягва. Сега, когато се движеше сама, не ù беше трудно.

Два дни по-късно отново го видя да излиза от сестринската стая. Беше смутен. След него вървеше Мирела и се усмихваше. Този път не успя да се скрие. И двамата я видяха едновременно и се насочиха към нея. Мирела се усмихна още повече и каза:

- Здравей, Селина. Виждам, че вече се движиш сама. Скоро ще можеш и да се изправиш. Имаме много добри терапевти, които ще ти помогнат.

Селина не каза нищо. Джон също. Мирела се отдалечи по коридора. Селина понечи да я последва, но той я задържа.

- Почакай, защо ме избягваш?

- Не те избягвам. Просто не искам да ти преча. Виждам, че си много зает.

Той я погледна, после погледна в посоката, в която се отдалечаваше Мирела и разбра какво има предвид.

- Нека да поговорин. Искам да ти обясня.

- Няма нужда. Не ми дължиш никакви обяснения.

- Но аз искам да ти разкажа всичко, Селина, Моля те. Не бягай от мен.

- Не бягам, но закъснявам за обяда си. Не искам да го пропусна.

- Добре, ще те заведа да обядваш, а после ще поговоим. Става ли?

Тя кимна с глава. Заведе я в столовата, изчака я да се нахрани и после я попита къде иска да отидат, за да поговорят. Тя каза, че предпочита да отиде в стаята си и той я отведе там. Селина остана в количката, а той седна на леглото до нея.

- Селина, не изпитвам нищо към Мирела.

- Вече ти казах, не си длъжен да ми даваш обяснения.

- Моля те, изслушай ме! Още като те видях, когато те докараха изпитах нещо към теб. Нещо специално. Сигурен съм, че не съм изпитвал подобно чувство към друга жена.

- Не можеш да си сигурен, след като не помниш нищо. Ами ако си женен?

Той погледна към пръста на ръката си, но не видя следа от халка.

- Вярно, че не помня миналото си. Но повярвай ми, това, което изпитвам към теб, е истинско и много силно. Искам бъдещето ми да е свързано с теб.

- Ами ако промениш отношението си, когато възвърнеш паметта си?

- Едва ли. Защо не ми вярваш, Селина? Не съм спирал да мисля за теб от мига, в който те видях.

- А Мирела?

- Тя ме откри и се погрижи за мен. Благодарен съм ù, но не изпитвам чувства към нея.

- Но си имал нещо с нея.

Той кимна бавно с глава.

- Да, бях с нея. Не искам да те лъжа. Но ти още не беше тук.

- Тя обаче продължава да те търси.

- Да, така е.

- Има и още нещо, нали?

- Аз я отблъсквам, но тя ме притиска.

- Държи те с нещо?

Той отново кимна с глава.

- Да.

- Какво е?

- Едни документи. Казва, че ги е намерила у мен. Били секретни и ако не искам да ги отнесе в полицията...

- Трябва да се съгласиш да бъдеш с нея. – продължи тя вместо него. После затвори очи и въздъхна дълбоко.

- Ама, че каша. Къде са сега тези документи?

- Не зная. Не иска да ми каже.

Двамата помълчаха малко. После той отново заговори:

- Сега вярваш ли ми?

- Да, вярвам ти.

Той се усмихна, наведе се и я целуна. Когато усети, че отговаря на целувката му разбра, че я е спечелил. Щом се отдръпнаха я попита:

- Какво ще правим сега?

- Ще трябва да вземем документите.

- Добре. Но как?

Тя помълча още малко, а после каза:

- Сега аз ще ти разкажа нещо, което се надявам да си остане между нас.

Той я погледна сериозно и кимна в знак на съгласие.

- Стрелбата не беше случайна. Преследваха ме.

- Но кой и защо?

- Не бях сама.

Той застина за миг.

- Годеникът ти?

- Огнян ли? Не, не беше той. А и не ми е годеник. Аз съм част от една секретна организация. Огнян е свръзката ми с нея. Това не е истинското му име. Всички имаме псевдоними.

- Селина истинското ти име ли е?

- Да. Наложи се да дам на полицаите истинските си документи.

- С какво се занимаваш?

- Охранявам куриери, които пренасят секретни документи.

- С куриер ли беше онази нощ?

- Да.

- Какво стана?

- Допуснах грешка.

- Отскоро те познавам, но ми е трудно да го повярвам.

- Да, но е така.

- Ще ми разкажеш ли какво се случи?

Тя го изгледа продължително и каза:

- Наруших едно от правилата на организацията. Влюбих се в куриера.

- Била си с него, когато са ви нападнали.

- Да. Отслабих бдителността си и ме изненадаха.

- Ранили са те, докато си се опитвала да го защитиш.

- Такава беше задачата ми. Трябваше на всяка цена да опазя живота му.

- И успя ли?

Погледна го в очите.

- Да. Успях.

- И къде е сега този куриер?

- Седи срещу мен.

Той се стегна.

- Мен ли имаш предвид?

- Да. Сега разбираш ли, защо трябва да си върнем документите?

- Божичко, ти си рискувала живота си заради мен.

- Казах ти вече. Това ми е работата.

- Но, защо тогава ме излъга, че не се познаваме?

- Заради полицаите. А и аз не зная почти нищо за теб. Дори името ти.

- И как ме наричаше?

- Филип.

- А аз как те наричах?

- Фиона.

- Селина ми харесва повече.

- И на мен.

- А този Огнян дали знае кой съм и как се казвам?

- Едва ли. Казах ти вече, всички имаме псевдоними.

- Разбра ли, кои са били преследвачите ни?

- Не. Но организацията сигурно знае.

- Значи сме били заедно, когато...

- Да.

- И друг път ли си се сближавала с куриерите?

- Не. За пръв път наруших правилата.

- Каза, че си се влюбила.

- Да.

- Знаех си, че това между нас е нещо истинско.

Наведе се и я целуна още веднъж.

- Но сега трябва да открием документите, преди да са попаднали в неподходящи ръце.

Той кимна с глава.

- Май трябва отново да се срещна с Мирела.

- Нужно ли е да го правиш?

- Какво предлагаш тогава?

- Не зная. Може би Огнян ще се свърже с мен и ще му кажа за документите. Организацията ще реши какво да правим.

- А дотогава? Ако Мирела изгуби търпение и ги занесе в полицията. Какво ще стане тогава?

- Ох, не зная. Откакто те видях тук в болницата си блъскам главата с това, но не намирам решение.

В това време влезе една сестра.

- А ето къде сте? Здравейте, Джон, Селина. Всъщност идвам да ти кажа, че току що се обади годеникът ти.

Двамата се спогледаха.

-      Огнян ли? Какво каза?

- Така ли се казва? Не разбрах добре името му. Попита как си и дали може да дойде да те види.

- Какво му казахте?

- Че вече си по-добре и може да дойде когато пожелае.

- Ще дойде ли?

- Да, доколкото разбрах.

След като сестрата излезе Селина се обърна към него.

- Ето, виждаш ли? Организацията се свързва с мен. Нека да изчакаме да дойде Огнян, а после ще решим какво ще правим.

Огнян дойде още същия следобед. Веднага го заведоха при Селина. Джон още беше в стаята ù. За да е по-убедителен Огнян, носеше букет цветя, приближи се с усмивка и я разцелува продължително. Сестрата и Джон се спогледаха.

- Скъпа, не мога да те открия. Толкова болници обиколих.

- Нищо, нали вече си тук.

Сестрата ги остави. Джон също се изправи, но тя му направи знак да остане. После попита Огнян:

- Защо не дойде по-рано?

Той погледна към Джон.

- Спокойно, от нашите е.

- Щях да дойда, но докато разбера, че зад Селина се крие Фиона ми отне време. А и тази история с годеника. Никога не съм мислил, че ще ми се наложи да я използвам наистина. Кой е приятелят ти?

- Това е куриерът.

- Филип? За пръв път ми се отдава възможност да застана лице в лице с истински куриер. Приятно ми е да се запознаем.

- На мен също. Значи вие сте свръзката?

- Да. Разбрах, че си изгубил паметта си, а заедно с нея и документите.

- Всъщност – намеси се Селина – знаем къде са документите, но не знаем как да ги вземем.

- Така ли? И къде са?

- У една медицинска сестра на име Мирела. Тя е открила Филип и е взела документите.

- И сега отказва да ги върне. Защо? Знае ли какво съдържат?

- Едва ли. По-скоро ги използва, за да шантажира Филип.

Огнян ги погледна стъписан.

- Шантажира Филип? Нищо не разбирам.

Селина поясни.

- Харесала си е Филип и иска да си го задържи.

Огнян се засмя  и потупа Филип по рамото.

- Значи ти е излязъл късметът, а?

- Подарявам ти го този късмет. Не го искам.

- Защо? Толкова ли е грозна тази сестра?

- Не, но не проявявам интерес към нея.

- Както и да е. Какво стана Селина? Доколкото зная Фиона никога не е имала провали досега.

- Изненадаха ме.

- Досега никога не са те изненадвали. Сигурно нещо те е разсеяло.

Огнян погледна към Филип и леко присви очи.

- Май има нещо гнило в тази работа.

Селина видя накъде поемат мислите му и се опита да ги отклони.

- Каквото и да се е случило вече е късно да се упрекваме. Сега е време да помислим как да си върнем документите.

Огнян погледна първо нея, а после Филип и каза:

- Права си, сега е време да помислим за документите. Искам да ми покажете въпросната сестра.

- Какво си намислил? – попита Селина.

- Имам един план, да видим дали ще даде резултат.

Филип се изправи.

- Ела, ще ти я покажа.

И двамата излязоха от стаята. По-късно разбра, че Огнян разиграл сцена на ревност пред сестрите. И дори заплашил Филип, че ако не си махне ръцете от годеницата му ще му ги счупи. Когато Мирела чула това решила да се съюзи с него, за да си отмъсти на Филип. Завела го в дома си и го прелъстила. През нощта Огнян намерил документите. Тъй като не знаела колко са ценни тя не си направила труда да ги скрие.

След като взел документите веднага се свързал с организацията и ги пратил по друг куриер.

Когато се върна в болницата поиска незабавното преместване на Селина в друга болница. Що се отнася до Филип, раната му вече беше заздравяла, а и след като се разбра кой е, нямаше смисъл да остава в болницата.  Изписаха го на сутринта.

Възстановяването на Селина продължи повече от месец. Не видя Филип през това време. Явно от организацията не искаха да се срещат. Посещаваше я само Огнян и играеше ролята на всеотдаен годеник. Когато я изписаха от болницата от организацията я повикаха. Казаха й, че не може да работи повече за тях, тъй като съществува риск някой от нападателите й да я разпознае. Предложиха ù обезщетение и я посъветваха да се заеме с частна дейност. Да стане охранител на свободна практика или да си открие детективско бюро. Тя се опита да разбере нещо за Филип, но те отказаха да ù дадат каквато и да е информация за него.

Селина използва част от парите, за да замине на дълга почивка. Когато се върна предложи услугите си на една детективска кантора. След като видяха препоръките ù, веднага я наеха. Реши да се опита да намери Филип. Първо се свърза с Огнян, но и той не знаеше нищо. Явно организацията добре заличаваше следите на членовете от екипа си. Тъкмо си мислеше, че вече никога няма да го види, когато един ден той дойде в кантората. Изненада се, когато го видя.

- Филип?!

- Майкъл. Истинското ми име е Майкъл.

- Значи вече си си спомнил.

- Да. От организацията ме изпратиха на специализирано лечение и там успях да възвърна паметта си.

- Това е чудесно. Още ли работиш за организацията?

- Не. Когато разбрах, че са те отстранили, реших и аз да напусна. Сега съм свободен като птичка. Ще се намери ли място и за мен тук?

- Трябва да попиташ съдружниците, но ако имаш добри препоръки, не вярвам да те изпуснат.

- А в сърцето ти, Селина, има ли място за мен?

Тя се засмя и се приближи към него.

- Сърцето ми цялото е твое.

Двамата се прегърнаха и се целунаха.