Когато чу сирената на линейката и звънеца известяващ спешен случай Мирела бе в една от сестринските стаи в прегръдките на Джон. Падна си по него още като го намери преди няколко дни близо до болницата. Имаше рана на главата и не помнеше нищо. Мирела почисти и превърза раната му и го нарече Джон. Приеха го в болницата за лечение. Беше странен, но много привлекателен мъж. На видима възраст около тридесетте, с много мека чуплива кестенява коса и шоколадово кафяви очи. Нямаше лични документи, но носеше чанта с някакви не разбираеми за нея книжа. Мирела ги взе и ги занесе в дома си. Реши да почака докато си върне паметта, за да го попита. През няколкото дни, в които Джон беше тук, никой не го потърси. Дали имаше някакви роднини. Мирела лично се грижеше за него. Раната на главата започна да заздравява. По време на манипулациите двамата се сближиха. Днес най-после успя да го отведе в една от сестринските стаи и да прекара половин час с него. Тук имаше легло, на което сестрите се редуваха да с ...