> ∞
>
>
>
>
>
> -Какво правиш тук? – Дотъм се спусна към нас, пребледнял и разтреперано зарадван. Малена продължаваше да се усмихва.
>
> -Здрасти, Дотъм – гласът й преливаше от весел в прелъстителен, от закачлив в небрежен. Тя разпери фините си голи ръце и притисна момчето към себе си. В това време Ливър беше излязъл и с любопитство наблюдаваше малкия театър, разиграващ се в хола.
>
> Малена отдалечи Дотъм от себе си и все още сключила ръце зад врата му, го огледа от глава до пети. Той я зяпаше опиянен, тютюневите му ириси я поглъщаха, устните му бяха побелели.
> ...