ІІІ.

         Сънуваше, че някакъв пернишки миньор, на бутилка мастика дълбаеше в мозъка му с огромно канго. Тъкмо обмисляше с коя ръка точно да му фрасне един по муцуната, когато пробуждащият му се мозък го информира, че това е часовникът. Реши да смени приоритетите си. Надигна се и му фрасна един десен прав, от който той отлетя на пет метра, но все така досадно като жена му продължи да си пищи неговата мелодия. Известно време го остави да си бръщолеви, както правеше и с жена си, но всяко търпение си имаше граница, а този гаден часовник така и не млъкваше. Колкото и да го мързеше ще трябва да вземе нещата в свои ръце. Взел това тежко решение, Аврамов се надигна тежко, като пиян кит от леглото, направи няколко крачки по посока на пискливото кречетало, след което с вещината на професионален футболист нацели часовника с плътен и силен боц. Той описа странна траектория и се заби направо в нощната лампа, която моментално се разпиля на хиляди парченца. Трясъкът на счупено стъкло разцепи тишината като хор „Бодра смяна”. В този миг Аврамов разбра безпощадната истина, че повече няма да се спи. Добре поне, че жена му предишния ден си бе заминала с детето за Велико Търново, та сега нямаше кой да му държи обвинителна реч. Мразеше рано сутрин, след тежка вечер, някой да му обяснява нещата от живота. Още повече ако този някой беше жена му.  Това малко китче, с което всяка нощ се бореше за място на леглото, от дълго време му играеше по левия нерв и само го караше да се чуди на собствената си доброта да я търпи толкова време.  От малък си падаше по слабите жени, но по някакво странно стечение на обстоятелствата си лягаше все с пълни, а накрая взе, че се и ожени за такава.  Каква беше тази прокоба? Какво беше това чудо, мамка му?!

         Запъти се с несигурни стъпки към банята. Трябваше обезателно да вземе един душ след снощния запой, с който отпразнува свободата си. На пътя му се изпречи хладилникът и той без малко да влети в него с устрема на руснак в магазин за водка. С облекчение видя, че там гордо се пъчеше стек с бира. Взе си една и влетя в банята. Реши да си вземе шведска баня по български. Тъпите шведи редуваха топла със студена вода, за да се освестят от препиването предишната вечер. Според него това си беше доста хард изтрезняване и говореше за непознаване на особеностите на махмурлука и борбата с този бич божи. Имаше и по-изтънчени методи. Той лично предпочиташе горещ душ със студена бира под него. Действаше много релаксиращо и не подлагаше организма на такъв стрес като шведската баня. Отвън топло, отвътре студено. Това си беше класика в жанра. И ободряваше.

         Докато се подлагаше на патентованата от него лечебна процедура, Аврамов мобилизира все още останалите живи мозъчни клетки. Мисията им беше „спомни си какво направих миналата нощ”. Не им беше лесно на горките, но след половин бира и едно море гореща вода нещата взеха да се проясняват.

         Доколкото си спомняше, след като изпрати жената и детето за Търново, влетя в първата изпречила се на пътя му кръчма и удари една голяма водка почти на екс, изпълнен със светли чувства за свободата, която се очертаваше пред него. Беше сигурен, че така са се чувствали партизаните на девети септември. Не можеше да си го обясни, но когато жена му бе край него, той ходеше унил, нямаше желание за живот и гледаше с поглед, който по думите на приятелите му са виждали само в човек на смъртно легло.  Тази проклетия просто изпиваше жизнените му сокове като бурен и животът му изглеждаше като огромно блато, в което той потъваше с примирението на оловен войник.

         След бързата водка, с която просто подпечати свободата си, понесен на крилете на желанието, влетя в „Син сити” и се разпищоли като македонски войвода. Оттук насетне някои моменти му се губеха. Помнеше, че звънна на няколко приятели, които веднага се присъединиха към заверата.  После взеха да хвърчат едни бутилки водка към масата и оттук вече караше на интуиция. По едно време май забърса някаква девойка, която се мотаеше като свободен електрон на бара, но докъде  го докараха с нея, нямаше никаква идея. Единственото, в което бе сигурен, е че нощта е била тежка, защото в главата му бродеха група миньори и всеки от тях с по едно канго, а го чакаше и лов. Програмата се очертаваше тежка, но за сметка на това весела.

         Излезе от банята свеж като краставица. Отвори си втора бира и отпи с наслада от нея. „Ще се живее – каза си – и този ден ще го преборим. Ще удържим, мамка му.” 

         Запали пура и без малко да се издрайфа, но на второто дръпване и поредната глътка бира нещата се стабилизираха. Сега му трябваше само една шкембе чорба и ще можеше отново да хване живота за гушата. Отбеляза си го като точка първа от дневния ред.

         След като пийна с наслада и втората бира реши, че колкото и да не му се иска, е време да си стегне багажа. Направи го с бързината на добре трениран командос и само след пет минути бе готов да захапе деня с настървението на амбициозен кариерист. Единственото неприятно нещо бе, че ще трябва да слиза два пъти до колата. Все още не бе открил начин да носи едновременно сак, пушка и кашон с водка. Без малко да жертва сака, но реши, че когато един мъж отива на лов, логистичната подкрепа трябва да е на ниво. Не се знае с какви евентуалности може да се сблъска в гората, така че се жертва в името на успеха на мисията и направи два курса до автомобила. След втория леко се задъхваше, но реши, че проблемът е маловажен. Запали колата, пусна си ободряваща музика, в случая група „Любе” и подкара към Грег.

         ІV

         Грег лежеше в  леглото и от пет минути слушаше с интерес как мобилният телефон му повтаря като счупен грамофон, че е седем часа и трябва да става. В началото му беше страшно забавно, но сега вече взе да го изнервя. Заприлича му на гаджето, което когато си наумеше, че той трябва да свърши нещо, му го повтаряше през пет минути,  сякаш беше дете, което от един месец ходи самò до тоалетната.  Ако продължаваше така, това определено щеше да му докара комплекс за малоценност. Вече взе да се пита от време на време как, по дяволите, е успявал досега да се оправя в живота без нея. Трябваше да сложи край на този тормоз, иначе наистина щеше да заприлича на малко объркано хлапе, а на 35 това не звучи никак добре. И за него, и за околните. Представи си как уплашен държи ръката на Ани, която по странни приумици на съдбата му бе гадже през последните две години и чака да го преведе през улицата, по която летяха автомобили. Засмя се на глас, но и леко се стресна пред възможността това да се случи. Когато една жена реши да те превърне в послушен домашен любимец, нищо не можеше да я спре. Даааа. Определено трябваше да вземе властта в свои ръце, иначе рискуваше да мине в глуха опозиция, а на всички е известно, че тя е безгласна буква, от която нищо не зависи.

         С тези тежки мисли в главата стана, изключи алармата на телефона и влезе в банята. Душът го ободри и лъсна позахабеното му самочувствие. Излезе нов човек. Направи си кафе, запали цигара и дръпна с кефа на начинаещ пушач. В този момент телефонът иззвъня. Зачуди се кой, мамка му, го търси толкова ранно сутрин. Едва ли другарят Аврамов щеше да цъфне толкова рано пред блока, каквито и чудеса от храброст да направи. Снощи празнуваше свободата си и със сигурност си е легнал в малките часове на нощта. Още повече, че му звъня към един да го кани да правят тройка, което значеше, че е бил високо, високо на черешата.

         Взе телефона и погледна дисплея. Беше Ани. За миг се изкуши да не ù вдигне, но знаеше, че няма да спре да го тормози, докато не отговори. Беше упорита като сибирски студ.

- Кажи, слънце! – каза с най-нежния глас, на който е способен.

- Стана ли?

- Щом съм го вдигнал, телефона де, се предполага, че съм станал, а ти?

- Не ми се дръж като простак. – сряза го веднага тя – Звъннах просто, за да не се успиш.

         Искаше да ù каже, че при този напредък на техниката няма как човек да се успи, колкото и да му се иска, но реши, че е по-добре да не се кара рано сутрин с нея. Чакаше го лов с приятели и по-добре е да бъде позитивен, за да не се вгорчава сутринта. Затова каза с възможно  най-мазен глас.

- Благодаря ти, слънце. Станал съм и вече стягам багажа.

- Сега ли го стягаш? – запита с обвинителни нотки в гласа.

Почувства се като 10 годишно дете, което тръгва на лагер. На езика му бе да ù тегли една, но запази самообладание в последния момент и каза смирено.

- Не всички сме така организирани като теб, слънце.        

- Не ми се подигравай!

Мамка му! В този разговор той все даваше грешни отговори. Запита се дали въобще съществува правилен такъв, а на глас каза:

- Не ти се подигравам, слънце. Просто отбелязвам някои факти.

- Добре. Добре. – каза примирено Ани – Айде стягай се да не закъснееш и приятно изкарване.

- Мерси, слънце. Чао.

- Чао! И умната там.

         Отново се почувства като малко дете, тръгващо на лагер. Затвори телефона с облекчение. Сега беше убеден повече от всякога, че трябва да вдигне революция и да вземе цялата власт в тази объркана връзка.

         Настроен бойко, като боксьор преди началото на важен мач, Грег стана от леглото с решителността на депутат, устремен към шведска маса. Взе си душ с бързината на пубертет, запътил се на първа среща и се зае със стягането на багажа. В тази област нещата бяха така добре отработени, че действаше организирано като германец. Само след десет минути бе готов и строен за нови подвизи. В този момент иззвъня  мобилният му телефон. Беше Аврамов, който му съобщи, че е паркирал пред блока. С почуда установи, че действат като отбор по синхронно плуване. Нарами сака и с приповдигнато настроение се втурна навън.