IV
Грег се луташе в тъмнината като жалките остатъци на разбита войска. По едно време се светна, че трябва да запази достойнство в тази тежка обстановка и закрачи уверено, като партизанин на Девети септември. След като измина десетина метра с бодра походка съзря в далечината смътните очертания на нещо наподобяващо купол. Реши, че е стигнал до някакво село и ускори хода си с ентусиазма на партизанин забелязал мандра. Само след минута установи, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Очилата му отразиха и уголемиха дулото на оръдие, което бе насочено право в него. С добре тренирано движение, за което изрази мислено благодарност на взводния от казармата, той залегна и зареди пушката. Щеше скъпо да продаде кожата си. Едно оръдие не може да го уплаши. Беше виждал къде по–страшни неща. Сети се за онази нощ, в която правеха купон при Борсата, когато жена му се върна неочаквано от командировка. Това, което последва засенчваше и най–добрата древногръцка трагедия и биеше с малко най–доброто в ...