Остави ме да си изблея мъката :)

-  Стоилее! Не чуваш ли, че звъни телефонът, бе! Аз ще вдигна, ама кой знае какви поразии ще се случат и после пак ще ми мърмориш.

   Алоо, дом семейство Стоилови, кого търсите? Каква кака те е патила бе, жена? Кака е баба ти!

   Не съм вчерашна аз, ти мене за каква ме мислиш? Сега ще ми кажеш, че си ми племенницата от Австрия и ще ме пратиш да посрещна някого на гарата, че и пари да му дам за един кашон с две тухли вътре. Няма да стане тая, отсега ти го казвам... Какво казваш? Не те чувам добре. Сега пък официално взе да го даваш. И какво като си Якимова? Аха, сетих се. Ще ми кажеш, че си от телевизията и съм спечелила голямата награда - екскурзия до Чикаго и назад, ама аз не ям доматите с коловете, ей! И това вече го знам, нали го пробутахте на комшийката от третия етаж. Още си изплаща "пътните" завалийката, щото е лековерна и малко простичка, да ма прощаваш...

   Айде сега пак мина на ти. Каква кака търсиш тука, ма? Тука, освен мене и бате ти Стоила, друга кака няма. Ти... отде знайш, че заеква? Каквоо? Искаш значи да си помисля, че си Марушка?

   Не те познавам, жена, чуваш ли? Ама ти сериозно ли го твърдиш? А аз откъде да знам, че не ме лъжеш? То сега всяко второ телефонно обаждане е или за измама, или е импулсен телефон. Добре де, кат` си толкоз оперена, я ми кажи, аз къде съм се родила? Браво бе! Позна! А знаеш ли на кого съм кръстена? Я, пак позна. Наистина са ме кръстили на Валентина Терешкова... Ще взема да ти повярвам, че си ми сестра... Чакай малко... А знаеш ли защо ме заряза гаджето в шести клас? Вярно! Точно така си беше... Още я мразя тази Светлана, хем колко години минаха оттогава... Стоилеее, Марчето се обажда, сестричката ми сладка, много здраве ти праща! Чуеш ли? Как много време бе, че нали ти ме инструктира първо да проучвам и чак тогава да говоря. Даа... И каза, че с Яким ще ни дойдат тази седмица на гости... Ох, какиното, недейте тази седмица, че не сме никак за гости ние... Сега ще ти кажа защо, каки. Голяма беда ни сполетя... Ох, ох, само като се сетя и ми призлява, а пък бате ти Стоил оттогава не ми говори на име, ами все овца ме нарича.

   Та преди две седмици на вратата се звъни. Отварям - един хубав млад човек в тъмен  костюм, вратовръзка и куфарче.

- Добър ден! Г-жа Стоилова търся. - Аз съм, викам - Валентина Стоилова.

- Много ми е приятно, че точно аз имам честта да ви съобщя, че вие спечелихте голямата награда - кухненско обзавеждане.

   Че как тъй, викам, ще съм спечелила,  като, викам, аз съм безработна от две години и никъде не ходя и почти не пазарувам. И в телевизията на "Треска за злато" не съм звъняла... Ами точно, вика, от списъка с безработни на принципа на лотарията е избрано вашето ЕГН. Нали, вика, вие сте 631003... и т. н., да не съм сбъркал нещо? А пък адресът е: "В. Левски" № 56,  ІІ ет., ап.12. Всичко е точно, викам. И се радвам, радвам...

   - Та - казва господинът - тука ще попълним формулярите за отчетност на фирмата, която представлявам, и ще кажете кога да дойдем да монтираме обзавеждането, а после като стане готово, ще дойдат от телевизията да снимат. Нашият шеф ще ви поздрави с придобивката, вие ще благодарите, камерите ще снимат... Така хем фирмата си прави реклама, хем вие получавате нови мебели, хем телевизията показва добри дела. Стига сме гледали само репортажи за измами и престъпления.

   Та кога, казвате, ще ви бъде удобно да дойдат работниците да монтират?

   Ами, викам, утре и вдругиден - не може, че сме на сватба в Пазарджик (на Стоил брат му жени дъщеря си тогава), значи - по-вдругиден, в понеделник заповядайте...

   Стиснахме си ръцете, какиното, наподписахме документацията и аз грейнах като тиква на плет. И с кафе го почерпих младежа, и с парче домашен сладкиш.

   Изкарахме сватбата - то не бяха танци, то не беше ядене и пиене. Вечерта в неделя се прибираме и що да видим: сякаш не влизаме у дома! Няма ни персийски килими, ни телевизор, ни пералня, ни хладилник, само стария изтърбушен диван в кухнята оставили... Ей го бате ти - пак започна да ма псува на агнешка майка... Та не сме, какиното, ни за гости, ни за никъде, само сме по телевизията да ни показват в онази рубрика: "Не правете като тях, да не станете за смях" и да ни се смеят...

   Стига бе, Стоиле, стига си ръмжал. Знам, че съм овца, остави ме поне да си изблея мъкатаа...