Той седеше на леглото си облегнат на стената, на земята му бе любимата тениска, леко разкъсана от вчерашния бой, в който участваше; по тази причина той просто избра да спи без нея, в едната ръка държеше малка химикалка, която постоянно цъкаше в ритъм, погледът му бе фокусиран върху стара снимка, седяща на бюрото му срещу него. На портрета се виждаше той, като много малък, в ръцете си държеше Кендо меч и лицето му сияеше с голяма усмивка; до него се намираше голям мъж, също държащ Кендо меч и с една ръка върху главата на момчето, но лицето му бе отрязано. Спомените боляха, раните, които имаш, никога няма да изчезнат и той никога няма да забрави защо, облегна главата си на стената и затвори очи, посегна към лявата страна на леглото си и извади кутия за цигари, отвори я и видя, че имаше само една-единствена останала, до нея бе малка червена запалка. Извади цигарата и я запали, наблюдавайки огъня, леко изпадна в транс, спомни си и последните думи, които го нараниха най-много.
- Все пак, ти ...