Из „Дочуто от съседната маса“

Този зимен ден компанията професионално и много старание си губеше времето, чудейки си коя ощe тeма не бе обсъждана. И понеже вече нищо не ни минаваше през главата, както се казва обикновено, оживено мълчахме. Денят се очертаваше да завърши скучно, когато ненадейно влетя полуидиотът на селото. Казано по разбираем начин, за изненада на всички ни в кръчмата тичешком влетя кметът. Явно нещо извънредно се бе случило! Той обикновено избягваше местата, където повечето от присъствуващите обсъждаха поредната медийна лъжа на партийния му фюрер и в лицето му изказваха желания да се сближат интимно с майка му и дори с него самия.

Кметът спря па средата между масите, и си свали шапката. От масите се чуха подвиквания:

– Ама чакай, кмете! Защо го правиш? Не си ли подранил с агитацията за новите избори? Или си решил отрано да ни агитираш?

– Магарета, само за кюфтета на аванта си мислите! Почвайте да давате кой колкото има! – започна да обикаля масите, пъхайки в лицата ни омазнената си шапка.

– Че откъде накъде? Не ти ли стига кметската заплата? – зачудихме се ние. – Или някоя далаверка си намислил?

– Събирам пари за бащицата! Закъсал е бедничкият. Хайде да видим дали искате да помогнем на честния ни патриот „Ало, Ваньо“ или сте скръндзи.

– И пак не ни каза защо събираш! Да не би най-после румънската прокурорка да го е пъхнала, където трябваше отдавна да бъде? Защото пари за неговата гаранция не даваме!

– Нима вярвате, че нашите съдии ще й го предадат някога? Или пък, че ще го затворят сами? Много сте наивни! – обиди се кметчето. – Тези дни му излезе окончателната присъда за клевета и трябва да плати обезщетението! Парите му трябват, защото онази, смелата журналистка най-после го осъди ! Помните ли колко лъжи започна да ръси по неин адрес по всички медии? Само и само да си отмъсти, че показа пред света със снимки и малки клпчета некадърността на неговите герберчета една ограда да направят като хората.

– Но нали той винаги и навсякъде се биеше в гърдите, че говори само истини. – започнахме да се споглеждаме учудено. – А сега излиза, че е обикновен клеветник, разпространяващ интриги по адрес на неудобните и честните. Браво на Ленчето Йончева! Още веднъж се доказа не само със смелите си репортажи навсякъде по света, но и като упорита и разобличаваща журналистка!

– Хора, чакайте малко! – от задните маси се чу глас. – Толкова ли твоето партийно фюрерче не е скътал някоя парица под възглавницата?

– Марко, Марко, магаре се роди и магаре ще си останеш! Къде си чул и видял да печелиш пари с държане на някакъв маркуч? Да ти се разнесе слава, че държиш умело маркучи – това да! Приятелство да завържеш по такъв начин – правят го и други. Но за държане на маркуча не винаги плащат добре.

– Кмете, бягай ни от главите и не ми пречи на работата! - подгони го навън кръчмарят. - Отивай при онези, на които плати да гласуват за теб. Нас ни остави да се радваме, че имаме за министър-председател човечец с две влязли присъди – от чехите за кражби, а втората – от наш съд за лъжи и слевети! Кой като нас? Да пийнем сега по една биричка с пожеланието да му се множат не само присъдите, но и дните на топло! Наздраве, юнаци, черпенето от мен!