Магда държеше между зъбите си  таблетка цианид. За да я сдъвче и трябваше само причина или случайност. Лежеше на леглото и се опитваше да си спомни колко бяха стъпалата до спалнята и на втория етаж. Нямаше значение, но това  я разсейваше от другите и мисли. И пак се върна на първото стъпало. Едно, две три... втората врата в дясно.  Всеки път,когато трябваше да стигне до горния етаж и ставаше приятно,защото се изкачваше и това и даваше усещане за сигурност. Върна се в младежките си години, когато най-големият и страх беше, че ще умре в мизерия и самота. Опита се да направи всичко по силите си,за да го преодолее. Държеше се сдържано, но винаги с безукорни маниери. Непознаването на етикета за нея бе равносилно на престъпна небрежност. Дори години по-късно, когато покани любовницата на мъжа си- Лида на следобедно кафе и ликьор, се постара да бъде изрядна домакиня. Не искаше да се стига до развод. Когато срещна Йозеф вече беше ясно, че недъгавият му крак пречи на военната му кариера. Но  беше умен,находчив и хлъзгав. Думите бяха неговото оръжие, а той беше тежковъоръжен.  И тя го обожаваше. Въпреки накуцването,слабата фигура, големия шлифер и щръкналите уши, не можеше да му се отрече, че имаше харизма или поне успяваше да убеди околните в това. Обзе я желание да му е вярна и да му роди деца. И го направи- цели шест. Същински ангели небесни. Беше и толкова трудно да ги убие. Налагаше се. Бяха жертви на войната. Не можеше да ги остави на милостта на враговете си, знаеше, че такова нещо не съществува.  Дори когато медицинската сестра предложи да изведе едно или две извън страната, тя отказа. Не можеше да избере едно пред друго, обичаше всички. Бягството щеше да се равнява на нечуван позор. Беше въпрос на чест да умрат достойно. Бяха обсъдили с  Йозеф как ще се чувстват, ако този момент настъпи. Видя в него колебание и това я разстрои. Най-много от всичко мразеше нерешителността. Беше търпяла любовниците му с години, но не трепна, защото осъзнаваше обществената значимост на техния брак.  Трябваше да пази семейството заедно до последния миг. И сега изведнъж го виждаше раздвоен.Неговата собствена пропаганда забраняваше всяко съмнение. Победа на всяка цена и на всички фронтове. Да се съмняваш в изхода от войната бе като да нарушиш първата от десетте божии заповеди.  ''Вярвай в бъдещето! Само тогава можеш да победиш!" Но тя знаеше какъв добър лъжец е. Беше роден в католическо семейство. Винаги се бе възхищавала на ловкостта с която можеше да извърта всяка ситуация. Прекомерната му амбиция я привличаше като магнит. Вярно е, че в по-младите си години се бе лутал идеологически, но когато откри своята ниша  отдаде цялата си жизненост и ум на новия ред. В това начинание тя вярваше искрено и безрезервно го подкрепяше. Не беше от жените, които се вайкат. Устройваше изискани празненства или даваше приятни семейни вечери на които чест гост беше самият фюрер. И двамата със съпруга и ценяха приятелството му. Дори беше кум на сватбата им. Спомни си колко щастливи бяха тогава. Държеше Йозеф за ръка,усмихваха се  един на друг и се вълнуваха. Не съжаляваше,че прекрати първия си брак. Бившият и съпруг не беше нито добър,нито лош, беше евреин-богат, а  срещу това тя нямаше нищо против. 

До приятелството си с фюрера се наложи да прибегне заради Лида.  Не и беше приятно, но този път не беше като другите забежки,мъжът и беше хлътнал, а тя искаше да е сигурна, че няма да има усложнения. Лида се появи в живота им като всички останали-слезе от екрана. Беше хубавка, кокетна и амбициозна. Надяваше се тази връзка да даде тласък в кариерата и. Магда допускаше, че може би тя наистина харесва съпруга и. Сама знаеше, че той умее да прави впечатление,а когато това не помагаше използваше положението си. Като съпруга най-добре знаеше, че гони целите си до край. Дори в техните кръгове се шегуваха с булевардното му хоби, на което Йозеф отговаряше с ирония и чувство за хумор. Беше талантлив  любовник и не страдаше от липса на внимание. Самодоволството му по този въпрос галеше егото  и му помагаше да не гледа с презрение към крака си. Искаше да говори с Магда, да и признае за тази връзка и да и поиска развод. Изненада се, че жена му не направи скандал, дори покани Лида на разговор да обсъдят въпроса.  Предложи и тя да остане любовница, а Магда да продължи да играе роля на законна съпруга. Това положение устройваше всички.Йозеф си помисли, че може би щеше да се получи. Беше наивен като малко дете.  Рано сутринта звънна фюрерът и това беше. Никаква Лида повече. Не посмя да се противопостави- от уважение. Беше въпрос на действителност и той подходи делово.

  Съсредоточи се върху работата си, а тя ставаше все по-трудна,защото войната напредваше, а от всички страни идваха тревожни новини. Неговата мисия беше да убеждава нацията в обратното.  И той го направи с всички възможни средства. Едно не можеше да  се отрече-безпределната преданост на Йозеф и Магда. Не можеха да си представят какъв ще бъде светът,ако загубеха войната. Нищо друго освен апокалипсис. Не можеха да оставят децата си да живеят на подобно място. Не можеха да видят родината си потъпкана.  Магда не изпитваше никакъв страх, нито пък Йозеф, но се питаше дали нетърпението на фюрера и жаждата му за справедливост не изпревариха времето си. Вътрешно знаеше, че каквото е обещано ще бъде. Може би просто те не бяха хората.

Така или иначе беше време да затворят очи. 

Отвориха ги на един аржентински бряг.