От деня - 12.
Пия си чая пред кафенето. И погледът ми танцува из площада. Минават хора – млади, стари, деца...
А нещо розово все се набива в очи.
Впервам поглед.
Възрастна, дребна женица е заела няколко квадрата пред паметника на Кирил и Методий.
Няколко квадрата – защото не стои на едно място. Играе нещо. Заглеждам се в далечината, ослушвам се...
Да, има гайдар нейде на другия край. И жената ...подскача, върти се, движи се...Играе. Хоро ли, ръченица ли – тя си знае.
Но танцува...
Минаващите внимателно я заобикалят.
Била нещо не наред, казва ми сервитьорката.
Нямала близки. Или те не я искали. Прибрали я в едно заведение.
А сега била пусната – за да е сред хората. Обществената среда я лекувала...
Първата мисъл – абе, лекува, ама...
Не е само тя.
Улиците се изпълниха с хора, които наричаме обобщено „луди”. Въпреки протестите на специалистите, че става дума за болни хора.
От които се боим.
И с право.
Ей го – оня ден видях писмо от човек, чието дете е било грабнато от подобен освободен луд. Едва го настигнал и отървал чадото. От какво – не знае. Но детето все още заеквало и се плашело...
Човекът разбира – да, онзи не е виновен. Болен е. Но кой го е пуснал? Кой е поел отговорността за възможните последствия от подобен експеримент? Или начин на лечение?
Кой ще сдържа болния, ще го лекува, ще следи развитието на болестта?
Кой ще го опази от подобни ексцеси, опасни за гражданите?
Разбираемо е – специалистите искат обществената среда да създаде условия за подобряване здравето на пациентите.
Но и хората, наричани обществена среда, искат спокойствие...
Реалността е жестока – безработица, криза, мизерия, риск от война...
И тук се появяват някакви непознати, за които се налага да се внимава най-малкото...
Не може да се изисква от нормалния човек чак такава доза хуманизъм и себеотрицание...
Въпреки всички хубави приказки...Ние сме си грешни хора...
И избираме – между тоя до нас и непознатия...
Предрешен избор...
Натрапен ни...
Добре – лекуваме болните.
А нас кой ще лекува?
Защото все по-често се оглеждам и питам – абе, ако това е нормален свят, къде има друг? Спасителен за нас…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Бъркат се понятията- Не става въпрос за лечение, или излекуване! Става въпрос за създаване на адекватни условия за хората със специални нужди. Както и за всички останали хора. Какво значи "болни" и "здрави" това са някакви граждански понятия дето много не ги възприемам...Всеки има нужда. И всеки има право. Затова трябва да има подкрепа, поддържане, осигуряване и така нататък...Лечението е друга работа.. с приятел и с любов!
...Не знам нищо за психиатрите, но резултатите са налице..Шегувам се! Всеки може да избръмчи! Тогава психиатърът отива при психиатър, нали? -
Ами много интересен е резултатът избръмчаващ психиатър да лекува избръмчаващ пациент...
Макар някой да казва, че разликата между психиатрията и обществото е, че при първото барем директорът е здрав. Почти... -
Боже! Няма разбира се..само едни пари се местят от тук там...така е по целия свят...Лечението е вътре и тръгва от там...извинявам се, ама мен пак натам ме тегли...може ли болни хора да лекуват болни хора...изобщо за какво говорим... толкова въпроси си повдигнал, че идея си нямаш. Ситемата е по-важна: папките и документите..
-
Благодаря, Краси!
Но лечение няма. Ние и собствения си мозък не познаваме. Камо ли да управляваме или да лекуваме... -
Георги, поздравления за темата! Хората с тежки заболявания изискват специални грижи, което не значи че трябва да са изолирани или пуснати на собствен ход...Много хубави въпроси поставяш!.Този труд изисква, както добре си го казал, ангажираност на съответни инстанции, адекватен подход и обучени специалисти....ама това е всеизвестно....да не говорим как са се изродили "системите в другите страни", от които се черпи опит. ..Мен друго все ме тормози- няма ли начин да се лекува "корена" на причините, а не последствията...Не коментирам кой има нужда от повече помощ- хората със или без специални нужди..Всички сме човеци. Но "системата" все се оказва по-човек...
-
Благодаря, Станислава!
А обществената среда - лечебница за себе си... -
"обществената среда да създаде условия за подобряване здравето на пациентите." /човече се търкаля от смях/ хахахах
За всеки пациент - лечебница, за всяка лечебница - обществена среда! -
Благодаря, Стойчо!
Спокойно - нейде се готвят средствата за превръщане на Содом и Гомора в стълбове сол... -
Светът е един огромен санаториум... Пациентите са с непредсказуемо поведение.България е част от този "психодеспансерен рай", какво да се прави?! Все по-трудно е да разберем в коя част сме на абсурда.Агресията стана неизменна част от живота ни-моралноетичните норми на поведение паднаха в краката на стриптизьорка с хищен, убийствен нагон...В библейски аспект сякаш Содом и Гомор отново се завръща!
-
Благодаря, Елке!
-
От тях може да се очакват всякакви действия! А не ги съдят! Най-много да ги пратят за известно време в болница! Не тях, нас трябва да защитават!
-
Благодаря, Мариана!
Романтиката е красива, реалността... Е реална...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
