От деня - 3.
Произведение от няколко части към първа част
Обучаваме кученцето. И му слагаме пелени в единия ъгъл – да си пикае там. Та отивам да купя. Опашка. Тъкмо идва моят ред, една дама застава отпред и учтиво моли да вземе само една торбичка от 20 стотинки. Кимам й – не бързам за никъде. Но казвам:
- Обаче, госпожо, друг път не изпреварайте човек, купуващ пелени или памперси. Не знаете на какъв зор е…
Опашката се хили…
хххх
Срещам се с добър познат. Работи в МВР, не е важно къде и какво. Пием си кафето, по едно време излиза. Връща се доволен:
- Ей, свърших за втори път днес една голяма работа…
Аз, нали съм си бърз, казвам:
- Ми с тия заплати по няколко пъти ходите да изпразвате червата. Все препълнени… А пенсионерите – на три дни веднъж…
хххх
Срещам позната. Детска учителка. Оплаква ми се, че пак трябвало да ходи в циганската махала, да проверява за отпаднали дечурлига – ония, които от пет години трябва да са в градината. Но полицаи не искали да ходят, общинари формално отбивали номера…
- И защо ходиш? – питам – Разбери, цялата история е заради едно изречение в някой отчет на министъра…
- Ама ми остава малко до пенсия – вика ми – Ще направят нещо…
И защо в учебниците пишат, че робовладелският строй е завършил?
хххх
Бяла Слатина. Общината заема шестетажен хотел. Борба с безработицата. Има голямо указателно табло. Където на един етаж са посочени кабинети за кмета, приближените му и – цитирам! – „главен специалист шофьор“…
Много главен специалист…
хххх
В Бяла видях голяма сграда – магазин нещо. С надпис: „Прясно българско месо“…
Аз ли съм с изкривено виждане, околните ли не минават зад видимото, но на мен ми се струва, че това е магазин за продажба на българи. Все пак, прасетата и телетата не са българи, нали?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
!