Беше осем и тридесет, неделя сутрин. Виждаше непрекъснато мърдащата черна стрелка по белия изпъкнал циферблат на стенния часовник. Имаше кръгла сребриста рамка, проблясваща на изкуствената светлина. Секундната стрелка прескачаше от миналото към бъдещето с почти безшумно прещракване.
Стаята за разпити бе почти празна- само метална маса в средата и огромно огледало, заело половината стена. Вече мразеше огледалата, ужасяваше се от това, което може да има от другата страна. А това огледало определено имаше друга страна, откъдето я наблюдаваха и преценяваха.
Беше като на филм. Но съвсем на живо.
И беше ужасяващо.
-Какво се случи, след като си тръгнахте от нощния клуб?
Джейн отклони очи от огледалото и се втренчи в следователя. Беше разплакана, не знаеше и тя защо, нервите й не издържаха, не можеше повече да се овладее. На масата пред нея имаше бутилка минерална вода и стъклена чаша. Пръстите й си играеха с чашата, плъзгайки я по плота, драскайки я с нокти, наблюдаващите я забелязваха всичко ...