Откъс от хумористичната книга която пиша "Работилница за производство на смях"

Ветеринарният лекар си подсвиркваше в  такт с музиката. Колата подскачаше по селският път, но това не го ядосваше.. Днес беше на обиколка в района. Оставаше още едно село. Той нарочно го беше оставил за последно. Харесваше шепата хора, които бяха останали верни на корените си. Бяха десет семейни двойки и един самотен старец наближаващ стоте. Бяха мили и весели старци и старици. Само едната двойка, които скоро се бяха събрали, бяха по млади. Ветеринарният харесваше най много Кольо - козела на дядо Христо. Синът му  беше донесъл една епруветка сперма от едно турско село и той оплоди две кози. От тях само едно мъжко се пръкна и израстна расов красавец. Имаше дълга светлокафява козина, която слънцето позлатяваше. Рогата му не бяха дълги, но се завиваха красиво, като женски букли. Тук селяните водеха козите си с надеждата, че ще се пръкне и друг като него, но надеждите им оставаха напразни. Докторът не можеше да си изкриви душата - харесваше козела... Беше предупредил стопанина му да не го пресилва и понякога не успяваха да оплодят всички  желаещи. От чакането за ред на козите им минаваше преди козелът да ги е минал. Ветеренарният си посвиркваше радостен, че ще види любимецът си. Беше предупредил дядо Христо и отдалеч видя, че той очаква на вратата. Прегледа козелът, порадва му се, поприказва с дядото и тръгна да си ходи. На вратата се обърна и каза:
        - Дядо Христо, продай ми една чашка сперма от козела да оплодя козички от далеч. Добре ще ти платят хората. Показах им снимка на Кольо и те са възхитени.
Дядото изненадан го погледна, но нищо не каза. Докторът седна в колата, подкара, пусна си музиката, засвири с уста без да предположи за събитията, които щяха да последват след предложението му. Дядо Христо постоя доста време вгледан в Кольо, поклати странно глава, сякаш да пропъди муха, и се запъти  към дома. Беше решил да не споделя нищо с баба Вана, щото това не беше женска работа. Следобедът мина много бавно за него, въпреки номерата на бабата, а нощта още по бавна му кроеше номер - не го остави да спи спокойно, а му показваше предложението на доктора, като розова съблазън. Сутринта рано, рано без да закусва, за почуда на бабата, излезе. Отиде в задният двор, обади се на мъжкото население и насрочи спешна среща. Не се наложи да чака дълго. Любопитството на старците сякаш им беше дало криле и те бързо довтасаха. Естествено пръв дотича Дечо. Та нали беше най млад. Само на 73 години - мъж в разцвета на силите си ( така казваше той ). Събраха се всички и любопитни зачакаха да чуят причината за сбирката. След като я чуха се спогледаха и се умислиха. Пръв се обади дядо  Митре:
    - И как ще вземем спермата? Кольо не ни допуска да влезем във владенията му. А и да ни пусне онова..."другото" кой ще му го направи?
    - Аз ша го вържа. Мен ма слуша. Ша му спъна и краката. Ама "другото" не знам дали ша мога. Много години минаха....
Старците се умълчаха загрижени, че никой не иска да направи "другото" на козела.
Баба Вана хранеше кокошките замислена. Чудеше се защо Христю ( така му викаше) не закуса. Дигна глава поглеждайки към обора и видя събраната групичка старци. Изненада я тази ранна сбирка, а и те изглеждаха някак угрижени. Тя се ядоса, че това става без нейно знание и реши да си го върне. Извади телефона, от кисията висяща на колана, и събра бабите.  Каза им, че е спешно и те зарязвайки всичко скоро се дотътриха и само най младата весело подтичваше.  Баба Вана им каза за откритието си и сподели намисленият план за отмъщение. Те се съгласиха усмихвайки се хитро и тя тръгна тихо, като котка приближаваща се до млякото. И никой от старците не усети когато тя се приближи зад гърбът им. В този момент Дечо, най младият, проговори:
      - Парите, които дава ветеринарният за чашка сперма не са никак малко. Ако ми дадеш половината аз ша направя на козела "другото"
Баба Вана едвам не падна от изненада. Окопити се и се развика:
     - Аааа, дърти пергиши. Кво сте намислили? Не ви е срам бре? 
     - Що ма Вано? Тъй ша оплодим повече козички.
     - Божкееее
Още повече се ядоса баба Вана и другите жени чувайки бойният й глас, забравяйки за плана се спуснаха на помощ.
    - Бре полудяхте ли?  Ша отнемете на животинките най хубавият момент от живота ли? Козичката цяла година чака този ден. Да я доведат тук и този красавец да се разиграе около нея и после върху й. Как ша я лишите от тази радост? Той - козелът, много козички ще скача, ала козичката сал този козел има.
     - Лельо Вано, ма. Лельо Вано -
задърпа я Китка, най младата.
Баба Вана млъкна и чак тогава забеляза картината от нейната тирада. Мъжът й беше засукал мустак и се хилеше заедно с другите, с широко зейнала бесзъба уста, че си бяха забравили ченетата поради спешната утринна сбирка.  Коремът на дядо Вътьо се друсаше от смях и той стискаше панталоните да не паднат, че и коланът си беше забравил. Баба Вана се обърна и видя посестримите си. Те бяха закрили уста с краищата на забрадката, но от очите им течаха сълзи от смях.
Козелът и той се включи - затропа с крака, завъртя глава и тръсна дългата си свтлокафява козина, която слънцето позлати показвайки се от крайчето на облака!!