ОТМЪЩЕНИЕТО НА БИНЦАТА
( откъс от „Детство и юношество“)
Съквартирант в единайсети клас, макар и за кратко ми беше Добри Христозов (Бинцата), който преди това учеше в Пловдив, но беше стигнал само до девети клас, въпреки че ми беше връстник. Техните ходили у нас и помолили моите родители синът им да живее с мен в една квартира, с надеждата, че ще може да завърши успешно годината.
Така и стана, още повече, че с него бяхме приятели от малки. Аз наистина се постарах и положих доста усилия, но той вече бе изтървал основите на предметите, а и нямаше никакво влечение към „науката“. След два месеца се прибра в село. С него обаче имаше много забавни случаи, от които тук ще спомена само един.
Бинцата беше дебел, лаком и… непрекъснато гладен. Един ден, по време на панаира в Първомай (втората половина на септември), тяхна близка срещнала Шилото(Въльо Тенев) и Туню (Трифон Ангелов) наши съученици от Караджалово, които зяпали по сергиите и ги попитала знаят ли къде живее Бинцата.
„Знаем, разбира се ...