ОТРЯД ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ
или
Спете с най-новите гащи
фейлетон

 “…Безлюдно и на пъпа на града! Тишина с привкус на натрапчива чалга. Някаква супергърла си дере гърлото и си тресе деколтето пред чалгосаната вече клиентела на заведението на края на града.
 Непрогледно дори и в центъра. Следполунощният мрак се стели необезпокоен и под уличните лампи. Б-р-р-р! Ужас! Страшничко!
 Аз, обаче, не усещам нищичко, защото си спинкам нищо неподозираща. Дори си похърквам, откакто смених викторито с дъвка Орбит (причината е, че мога да я използвам многократно). Сънувам инспекторите от късното тивикриминале.
 Хър-р-р! Хър-р-р!
 Тряс! – шум от счупено стъкло. Посягам към ключа на лампата и точно в този момент чувам до ухото си (спя до прозореца, който е обърнат към самата улица):
- Полиция! Оворете!
От стаята се излиза в двора, направо пред пътната врата. Прекрачвам прага и се присягам да светна навън, докато си сменя спалния тоалет с по-прилично облекло.
- Момент, господа, само да се облека – извиквам с лице към порталната врата. По врата ми полазват тръпки! Нощта ме прегръща със страшните си ръце. Сякаш усещам нечий дъх в гърба си…
- Ама ние сме зад Вас, госпожо!
- !!!
На две крачки зад себе си съзирам три униформени фигури, вече прескочили оградата и нахлули в моята неприкосновена собственост. Нямам време да се разтреперя, защото потъвам в земята от срам, че съм изложена на показ пред очите им по спален костюм – окъсяла тениска и бикини с д-дупка на неподходящо място отзад, извън обсега на тениската.
- Ама, г-г-господа! К-какво е станало? – опъвам неистово тениската надолу, но тя –уви- не е от онези с ликрата – ластичните!
Униформените мъже ми заобясняват делово как две хлапета строшили павилиона на бай Киро точно пред прозореца ми, как дежурният отряд се озовал точно навреме, точно на подходящото място, как светкавично нахлули в двора, за да ме спасят от избягалите вандали…, а аз треперя, клепам насреща им и си мисля за дупчицата на неподходящо място.
 И, за да оправдая заглавието, нека да уточня, че цялата тази светкавична спасителна операция се разви за не повече от три минути – от трясъкът, който ме събуди, до усещането,  че зад гърба си имам сигурна опора. И това ако не е екшън!
 Затова, спете спокойно, господа! Аз ви гарантирам, че можете да се чуствате по всяко време и на всяко място защитени. Аз не съм човек на никого, нямам алармена система, не спя с мобифон, но от днес съм сигурна в спокойствието си.
 …Само че, една препоръка от мен – спете с най-новите гащи, за да не се излагате пред лицето на града! Пък и, кой знае, ако един ден и пресата се окаже толкова бърза?…”
 

С извинение към достопочтената госпожа, от един съвсем близък град, чиито мисли и вътрешни гласове шпионирах и чието име няма да спомена, но повярвайте ми, тази истинска история ми разказа самата тя.С възхищение пред проявения кураж и самообладание посвещавам тези редове на героите от среднощното криминале.