Отшелник

Бележка от автора:
Настоящата книга е нищо повече от художествена измислица - един, така забавен, първи опит в писането, така че няма тайни общества или план за унищожение на света.
Или има?

"Приятели? За какво са ти приятели в този живот?
А има ли изобщо достойни хора, за да бъдат твой приятели?
-Има, и повярвай ми, друже - без приятелите cи, ние сме загубени, просто едни странници в бурните води на живота - приятелите са тези, които ни дават път и подкрепа в живота."
-Соломон

I

Револверът му пробляскваше ослепително под пролетното слънце, и ако не беше насочен към мен, определено бих му се полюбувал - все пак бях виждал такъв само по филмите и в игрите си....Внезапният изстрел ме откъсна от тези , така неуместни, мой мисли - той отекна рязко наоколо, разтърси дърветата и разкъса околната тишина.
-Какво се размисли, отговори и спри да ми губиш времето- чу се дрезгавия глас на преследвача ми.
Странен човек беше той - облечен отгоре до долу в черно, само червената му вратовръзка прогаряше през сакото му на пролетното слънце. Преследваше ме от 2 седмици - отначало не го забелязвах, но после почна да се появява по-често и по-близо, докато един ден не се засякохме на една празна уличка и той не започна да ме преследва - не очаквах такава подвижност от , един привидно, стар човек, но той ме изненада - успя да издържи на темпото ми, дори ме улови точно пред тази проклета часовникова кула - смешно е как мястото, където започна всичко, ще е и мястото където всичко ще свърши.....Някакво странно чувство се надигна в мен - сякаш времето се забави, видях как той натисна спусъка, видях отката на пистолета и тогава дойде шумът - висок, оглушителен, запълващ тихата празнина наоколо.
Бях ли улучен? Така ли ще умра? Не си представях смъртта така - като лека дрямка след уморителен ден, но за едно познах - целият ми живот пробягна на лента пред мен и особено последните няколко седмици - бурни, необикновени и нетипични за моя спокоен живот...