Криста седеше приведена над огнището, навиваше дългата си сива коса на масурчета и се взираше в котлето. Бе изпълнила рецептата съвсем точно – петнадесет упойни билки, нокът от хлебарка, крило от сврака, змийски зъб, перка от зла риба, сол, люта чушка и мравешки яйца. В парченцето пожълтял и оръфан от мишките пергамент пишеше, че и с една секунда да го превари, вместо да отърве Ханс от страховете му, ще го превърне в прасе. А това не биваше да се случи. Та той беше син на кмета! Най-видният ерген в селото! Красив като бог! Или поне беше, преди да й го донесат, свит на кравай и скимтящ като мокро кутре.

Ханс лежеше на козята кожа на пода и се тресеше. Лицето му се беше сгърчило като опушен череп, ръцете му приличаха на куки, а косата му беше напълно побеляла от ужас.

- Сега, момче, сега. - тихо мърмореше Криста, без да отделя жълтите си очи от съда. Досега бе лекувала всякакви болести и мъки, но този случай беше особен. Младежът не можеше и дума да обели, тя не знаеше какво го е стреснало и пробваше напосоки. Изля му куршум, окади го с дим от жабешки кожи за прогонване на зли духове, но резултат никакъв.

- Антрацит и гъби, вятър и блата, нощ позеленяла, ден до кръв червен! Дяволи с крилца, бягайте далече от нежната душа! Аммбарр, таммбарр, зуммбарр....- баеше тя напевно над главата му, и току размахваше над котлето чесново снопче, вързано вълнен конец. Отварата кипна, тя отля един напръстник в ръждива чаша, и го остави да изстине.

Пред колибата й се бяха събрали няколко девойки от селото, и играеха на прескочи кобила. Криста ги бе извикала, ако се окажеше, че в момчето се е вселил демон. Тези твари се гонеха най-лесно с девича пот, размазана върху огледало. Не можеха да устоят на миризмата, похотливците му с похотливци.

- Хайде, моми, събличайте се! - разпореди се тя. - Време е!

  Те послушно свалиха робите си, една по една се изредиха да се търкалят голи върху студеното стъкло, после със смях се разбягаха по домовете си. Криста взе огледалото, подуши го и кимна одобрително. Приседна до Ханс и му заговори:

- Отвори очи, отвори, не стискай клепачите! Сега ще ти олекне, ще видиш – убеждаваше го тя. - Кажи ми, какво виждаш в стъклото? Трябва да знам, инак не можем го пребори.

  Но момчето сякаш бе оглушало. Конвулсиите се засилиха, жълта пяна заизлиза от устата му. Криста се изправи пред огнището. На отсрещната стена се разхождаше огромната й гърбава сянка. Протегна ръка към ръждивата чаша. Усети хлад да пронизва мозъка й. 
 
 - Каквото и да си, махай се! Аммбарр, таммбарр, зуммбарр..- загъгна отново.

 Ханс спря да трепери. Отвори едно око. Криста бързо му поднесе огледалото.

- ААААААА!

 Неистовият му писък се понесе към селото, мина по главната улица, и отлетя към планината. Настана мъглива тишина. Всички светлини угаснаха.

  От комина на колибата се заизвива черен пушек. Криста бързо излезе навън да види каква форма ще добие. Не различи нищо. Просто котлето се бе обърнало в огнището. Провери и в огледалото. Нищо не се бе хванало и там. Тя се наведе над Ханс. Заопипва го с тънките си дълги пръсти.

- Какво криеш, момче? - попита по-скоро себе си, затова почти подскочи, чувайки немощното хриптене от гърлото на момъка.
- П... п... пъп... ка!
- Пъпка ли? Каква пъпка? - смая се тя.
- Г... г... ной... на, акк... нне – едва отрониха посинелите му от стискане устни.
- Къде?
- Нна нносс... саа!

Криста се вторачи в онова, което той определи като нос. Наистина имаше пъпка. Мъничка, червена, с бяло връхче. Посегна да я махне.

- Нннеее! - отново писна Ханс. - НЕ Я ПИПАЙ! С циганските си ръчищааа! – изрева като звяр, и впери обезумял поглед в дългите й черни нокти.

 Тя застина приведена над него. Прозрението я свари неподготвена. Тя, лечителката, магьосницата, гадателката, стоеше безсилна пред една нищожна пъпчица, леко загрозила носа на кметския син. Нищожна, но ярко цъфтяща ненавист към съществото й.

 В огледалото постепенно започнаха да се открояват нечии черти. Беше Ханс. С огромен, син цирей на върха на мъжествеността си. Криста сложи ръждивата чаша на спиртника и го запали. Не след дълго течността завря и закипя.

- Ханс, момчето ми, не си на себе си. Довери ми се. Да знаеш, без мен нямаше да си на този свят. Някога лекувах баща ти от мъжка немощ. И твойта пришка ще оправя. Сега ще ти дам да изпиеш нещо. Хайде, полекичка, надигни се и на малки глътчици. - заговори му тихо, но настоятелно.

Той не се съпротиви. Беше го хипнотизирала. Изпи цялата пареща течност.

 На сутринта вратата на колибата изскърца и отвътре се измъкна прасе. Розовко, чистичко и дебеличко. Доприпка до къщата на кмета и заквича колкото му глас държи. Кметът изтълкува събитието като знамение Божие, събра селските колачи и разпореди да го принесат в жертва, та белким се умирят бесовете, обладали първородния му син.

Криста наблюдаваше от прозореца на колибата, внимателно режеше ноктите си и тихичко си повтаряше:

- Аммбарр, таммбарр, зуммбарр....