1 dic 2022, 7:45

Панамското клане 

  Prosa » Relatos
508 1 17

Obra no adecuada para menores de 18 años

9 мин за четене
                        Панамското клане

На 16 април 2039г. ме извикаха в главното управление на полицията. Било възобновено разследването на един случай от 16 март 1971г. добил голяма известност като „Панамското клане“. В една просторна къща в центъра на града били открити седем трупа.Трима млади мъже в работни дрехи висе- ли обесени на една метална греда в гаража на къщата. Ръцете и краката им били предварително потрошени, а езиците отрязани. На първия етаж на диванче пред телевизора лежала удушена възрастна жена. На втория етаж в една спалня, под чаршафите на голямо, съпружеско легло били проснати голите тела на мъж и жена. Били застреляни с по няколко куршума. При подробното претърсване открили в мазето още един труп на млада жена. Била с прерязяно гърло. Никъде нямало следи от борби или тършуване. Всичко било чисто и подредено. В кухнята, на масата било оставено посла ние написано на ръка.Три листа затиснати с кристален пепелник. Били изцяло изписани от двете страни с четлив и красив почерк, без правописни грешки. Това било по-скоро калиграфско изпълнение изписано бавно от спокоен и владеещ езика разказвач. В тях се описвали в трето лице обстоя- телствата при, които седемте жертви са намерили смърта си в къщата. Бабата се оказала собственичката на къщата, а голият мъж от спалнята – ней- ният внук. Стар ерген, който всички в квартала мислили за хомосексуалист. Голата жена в леглото била квартирантка в къщата, която живеела от една седмица в една от стаите под наем и можело да ползва кухнята. Младата жена с прерязано гърло от мазето била индентифицирана като районния ин касатор на енергоразпределителното дружество. В този ден тя отчитала електромерите в квартала. Според текста тримата обесени мъже в гаража били дошли да крадат, бабата знаела много опасни тайни, голите в леглото били любовници, а инкасаторката неволен свидетел на нещо по-лошо от убийствата. В текста обаче не беше описано технически как са станали убийствата и тяхната последователност. Мотиви липсваха. Върху хартията и въобще в къщата липсваха всякакви отпечатъци. Не бяха открити и установени оръжията, с които бяха извършени убийствата. Имаше вероятност, някой от убийствата да са извършени от някой от убитите. Беше възможно текста изобщо да не е писан от убиеца. Този ръкопис дълги години е бил от правна точка за всички разследвания. Безброй пъти беше публикуван и беше до болка познат на всички, които се интересуваха от случая. Текста за- почна да възприема като еталон за калиграфско изящество. Не беше за вярване, че един човек може сам да извърши всичко това и после спокойно да го опише грамотно и с красив почерк. Според съдебния лекар жертвите са умъртвени по едно и също време, в порядъка на трийсет минути. На всичко то отгоре при аутопсиите се установи, че инкасаторката на енергото и еди- ния от обесените крадци имаха трипер, а бащите им били от едно и също село.Този случай беше символ на липсата на логика в това престъпление и разследването често поемаше в противоположни, понякога абсурдни посо- ки. Това престъпление с годините се превърна в мит. От време на време из- лизаха всякакви фантастични слухове и конспиративни теории. Писаха се книги даже излязоха два филма, но отговор подкрепен с убедителни доказа телства така и не се появяваше. Случая беше добил голяма известност като „Панамското клане“. По непотвърдена информация първия мъж на удушеното бабе, една седмица след сватбата обрал всички пари и ценности и офейкал зад граница. Установено е, че стигнал чак до Панама.Там  се кротнал, сменил си името, оженил се повторно, направил много пари и няколко години след убийствата умрял. Преди това станал богат, но по незнайна причина се разнежил или го загризала съвеста и по контрабандни канали изпратил тайно един сандък на първата си жена, удушеното бабе. Сандъ- кът бил пълен с пари, всякакви ценни книжа, няколко нотариални акта, на- кити, скъпи рокли, бельо и много красиви шапки с пера.Това било слух, но старите граждани си спомняха как тя на младини, преди да се ожени за вто ри път за виден партиен секретар си е слагала накити и е носела през лятото пъстри чужбински рокли и красиви шапки. В къщата при огледа намерили стар сандък с метален обков, на който на латиница пишело „Панама“ пълен с вехтории и проядени от молците черги, но никакви следи от съкрови- ща и богатства.На 16 април 2039г. ме извикаха в главното управление на полицията във връзка с случая от 16 март 1971. добил голяма известност като „Панамското клане“. Някой, след смъртта на дядо си намерил в стаята му цяла купчина книги взимани от градската библиотека през годините и никога невръщани. Внукът събрал всичките и ги върнал в библиотеката. В една от книгите намерили лист изписан от двете страни на ръка. Било нещо като разказ написан на невъобразим жаргон, който отдавна не се говорел, но проблема бил в почерка до болка познат на всички. Лист изцяло изписан от двете страни с четлив и красив почерк. Това било по-скоро калиграфско изпълнение изписвано бавно от спокоен и владеещ езика разказвач, а почер- ка, според тройна графологична експертиза на 100% съвпадал с почерка на писмото от „Панамското клане“. Сегашните криминалисти бяха много въодушевени от възможността да разкрият случая и да се покрият със слава. Но първо трябваше някой да им разшифрова почти неразбираемия текст и да им изтълкува нюансите в него. Аз бях човека, който можеше да го направи, защото може би бях последният останал оцелял, който говореше градския жаргон от далечната 1971г. Това беше времето когато хората все още пишеха дълги писма и краснописа се ценеше. Ето го текста: „Знам, че си голяма фога. По цял ден метлашиш из квартала с надеждата да видиш през някой прозорец гола жена. Един ден те скивам от балкона да отиваш на товарна гара, за да киризиш през прозорците на женската съблекалня, как се къпят уморените бачкаторки след края на работния ден. Мислех да ти метна отгоре фаража, но ако майка ми усетеше липсата му щеше да ме пребие.Тогава си видял онзи мизерабъл да пикае зад блока. Всички знаеха, че е „акъл мо- ре глава шамандура“. Абсолютна терца е тоя. Ангела му беше слаб и като нищо можеше да те маризи, защото докато мочал под балконите, зад блока ти си му скивал таратанците и си разбрал колко му е малка пишката. Ти си абсолютно плямпало и така целия град разбра, че му е малка патката. Чак в шопето леля му научила този факт и се обадила кахърна по телефона на майка му. Оттогава той те киризеше на кестерме, копеле. По цял ден дринджеше около блока и дебнеше момента да ти нашока няколко комбъла. Трябваше да предложим примирие, но той не разменяше кон за кокошка. Той искаше да си отмъсти. Ти обаче предварително орева орталъка. Все искаше да сме заедно защото когато сме двама за него щеше да е по-трудно. Важното беше да има калабълък и никога да не оставаш сам. Беше те хванало голямото шубе и постоянно споменаваше баща си. Баща ти беше голям чантаджия и шеф в ОФето, но едва ли можеше да бди постоянно над теб за да те спасява. Заради теб мизернико трябваше постоянно да сме в гьовеча защото пред много хора той нямаше да посмее. Когато бяхме само двамата се пускахме само по стъргалото. Не смеехме да влизаме в малките улички и постоянно търсехме места където има милицифайки. Но един сле тобед тъпака успя да ни спипа и се случи случка. Бяхме играли първо на ножка и после на билюри в парка. Този ден не ми вървеше. Моите топчета все заставаха на чорчик. Не бях на кеф защото изгубих много „краставички“, “сополи“ и „американки“, най-ценните ми топчета. Кисето ми остана празно. Решихме да се прибираме. Дринджихме пеша през парка.Той така се беше засвяткал с таралястника си, че не можахме въобще да реагираме преди да натисне контрата пред нас.  – Хайде, копеле, Чао до скиф! - ми кресна той. Явно искаше да ме разкара и да остане насаме с теб. Той очак- ваше да подвия опашка и да офейкам. Той беше абсолютно склери, но понеже беше по-голям от нас имаше самочуствие на по-силен. Най- добре беше да изфирясам, за да не се получи гъзобрък, но аз не се помръднах от братска солидарност към теб. Исках да бъда герой. Какво ли си вика той това пишлеме не го е бъзе от мен. Той беше много докачлив и голям заплес също като баща си, който беше учител по трудово възпитание в нашето учи лище. Чувстваше се недосегаем. Последва яка баница зад врата ми. Причерня ми пред очите. Накара ни да застанем мирно пред него и диванчапрас да му пеем с цяло гърло мръсни песни от рода на „Седнала е Радка на мойта патка, путката руса да си подруса“. Почуствах се унизен и не исках да учас твам в купона. Извадих джобното си сгъваемо ножче, разгънах го и го за- бих в предната гума на таралясника му. Зъркелите му станаха на понички. Замахнах с ножчето към него и ако го бях добарал сигурно щях да го забия в баджака му. Той ужасен отскочи назад, спъна се в нещо и падна на земята. Знаех, че е голямо перекенде и не трябваше да му дам възможност да се окопити. Бях кинта и петдесет, но когато ми паднеше пердето само смъртта можеше да ме спре. Затова се нахвърлих върху него и започнах да го ритам в главата с коравите бомбета на кубинките докато пръсна неговата кръв. Той лежеше по гръб на тревата и се опитваше да се предпази с ръце, но аз го шибах през ръцете и той започна да пищи обладан от предсмъртен ужас. Докато го маризех и му вземах страха докрая на живота му, ти копеле се правеше на Трайко Китанчев, стоеше встрани и се насираше и напикаваше от шубе. Сигурен бях, че искаше да възираш. Уж бяхме дупе и гащи и аз те мислех за най-големия ми сол ташак, а ти вместо да ми помогнеш се готвеше да си биеш камшика,но те беше бъзе от мен, да не те подкарам и теб. Аз рискувах живота си за теб, а ти голям шмекер излезе. Затова, брато ми дължиш 10 кинта. Не бъди скръндза, защото завинаги те изкарах от ситуацията. Искам си ги още утре в голямото междучасие и всичко ще бъде тип топ.Само посмей да ми правиш разни пинизи и да ме изпееш на някой. Ще ти скъсам куйрука и ще настане пълен гъзобрък. И това няма да бъде върхът на сладоледа. Знаеш, че мога да бъда абсолютно перде когато търся справедливост за мен. Ще те дърмоня до откат и направо ще те хвърля в джаза!“

Не знаех какво да кажа след като прочетох текста. Почеркът не беше детски. Но лицето ми беше озарено от усмивка. Сякаш бях научил името на убиеца. Дедективите ме гледаха в напрегнато очакване. Нищо подобно. Просто този текст ме беше върнал в годините на прекрасния и гневен свят на младостта ми, където всичко беше чисто и красиво, и бяхме твърдо уверени, че най-хубавото тепърва предстоеше.

 

Кирил Коцев   

© Кирил Коцев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Както и да е. С интригите не съм много в час. Може да са го ''подушили'', че не е от техния сой. Да беше стартирал с нещо ''докосващо''.
  • Каква група?? Това не го разбрах.
  • Само се оглеждам за шпалира "Добре дошъл". Не трябваше така остро, нещо групата за поддръжка на новите си трае
  • И да завърша нашия дебат, Пепи, ще кажа в заключение: ние сме тук отдавна. Би трябвало вече да се познаваме, що-годе. Можеш да отсееш кога говоря сериозно, кога иронизирам, кога се шегувам, а кога го играя перушан. Това последното ме изкушава често. И понеже съм забелязал, че някои искат да ме възприемат (и го правят) предимно в лоша светлина... що да им развалям хатъра - играя го гадняр. Да се мъча да обяснявам и да убеждавам в противното, няма смисъл и е жалка картинка.
    П.П. За граматика не ме питай - там съм слаб. Говорех за друго. Ти ме разбра.
  • Понеже с теб си пишем сами на чужда страница, за годината - 2039 - нещо да кажеш?

    Оскаш да кажеш, че героите му са вулгарни простаци ли?! Прав си. Авторската реч литературно и граматически издържана ли е?
  • Да - всеки си избира. Аз съм малко на принципа ''като ще е гарга, да е рошава''.
    Само, че когато придаваш груб, арогантен, просташки образ на героите в творбите си, това няма никаква връзка с характера и личността на автора. И децата го знаят.
  • Има два начина на изразяване пилично и невъзпитано и неприлично и невъзпитано. С кой искаш да се охарактезираш - ти избираш.
  • И по нашия край ''куйрук'' се използва, не е само по варненско.
    Може да е турцизъм - няам идея.
  • Метрономе - само си изказах мнението за езика, а щом е публикувано, значи може. "Ти си абсолютно плямпало и така целия град разбра, че му е малка патката. Чак в шопето леля му научила този факт и се обадила кахърна по телефона на майка му. Оттогава той те киризеше на кестерме, копеле. По цял ден дринджеше около блока и дебнеше момента да ти нашока няколко комбъла."
    Куйрук - щом кучката си навири куйрука - от една варненка начих думата от нета, било опашка, затова ме досмеша. Аз съм чукча и потребаю как читаю, и также коментираваю, а какво може и не може, друг си знае.
  • А това, че в този сайт има някакви изисквания (рамки) какво ''може'' и какво ''не бива'' (да присъства в една творба) е съвсем отделен въпрос. Не аз съм ги измислил.
  • Нищо не съм ти сложил в устата, Пепи. Казвам само, че в художествената литература е прието (просташкия жаргон). Така се придава жив образ на героите. В коментарите е друго нещо. Особено, ако целят да обидят някого.
    П.П. Не знам каква литература четеш, но аз ти дадох пример с творби на Стивън Кинг - а не е и само при него. Пък романите му се четат в цял свят - без цензура. Ама той все пак не е ''откровенец'', нали. Не е дорасъл за този сайт.
  • Метрономе - написала съм "просташки жаргон", а не жаргон. Има такъв и уличен. На основата на уличния и диалектите се оформи наложеният в последните години в мрежата СЛЕНГ. Разбира се, че като потребител в мрежата нямам нищо против. Не ми слагай чужди думи, плс!
  • Освен това, когато се пише разказ, роман... е нормално ''героите'' да говорят и с цветущи изрази и на жаргон. То по тая логика романите на Стивън Кинг в тоя сайт не биха имали място. Горкия той - добре, че не е започнал кариерата си от ''Откровения'' БГ.
  • Що бе, Пепи - какво му е на жаргона. Тоя сайт да не е ''светая-светих''. За някои може и да е - за мен е просто сайт. Тук общуват живи хора, а не светци.
    Отделно стои въпроса, как едни творби с такъв жаргон минават, а други не. Но това само доказва, че и редакторите са хора пристрастни, и сайта не е ''светая-светих''.
  • Червена точка? Кел файда, като и с червена, и с пембена - всичко се чете и отвън, без рег.
    А за тия произведения с подобен жаргон и диалект си има другаде места в нета.
    А и годината си я бива, може пък тогава това да ни е разговорния бг
  • "Ще ти скъсам куйрука и ще настане пълен гъзобрък." - Ехааа... абе, обичам ги аз тия цветущи изрази. Ама не разбирам едно - как са го пуснали. Явно има значение автора ли, де да знам... мен и с по-меки изрази са ме отхвърляли. И баш пък Синьо цвете... Здраве да е..
  • "Ще ти скъсам куйрука и ще настане пълен гъзобрък." - Страхотно! Скоро тоя просташки жаргон не бях срещала тука!

    И как помниш от 2039 г., аз от 2019 не помня 😅 🤣
Propuestas
: ??:??