Северният град днес беше облян от топли слънчеви лъчи и много хора се разхождаха по улиците и в парковете. Дори морския бриз меко и гальовно облъхваше лицата им. Бащата и синът се движеха умерено бързо за днешната си туристическа обиколка, но първото им спиране беше в сградата на общината. Пред първото стъпало Калоян се сети за нещо и каза:

- Борил, нека за малко да се отбием в дясно, искам да ти покажа какво има на стената, а то е забележително. Защо е, ще ти разкажа после повече за тази история.

На стената имаше пано с изображение. Млад човек, вероятно таткото говореше и обясняваше нещо на 10-12 годишно русо високо момченце. Калоян кимна на сина си да изчакат да свърши беседата на по-рано дошлите oт тях посетители.

- Този господин разказва на детето си за нашата Родина, потърпи малко и ще научиш от мен за това. На разминаване мъжете се поздравиха и Калоян го запита откъде знае толкова подробности за страната му.

- Свен - представи се русият строен млад мъж с атлетично тяло. - По професия съм корабен инженер по електрооборудване. Моята фирма „Берген ярдс” ме командирова в корабостроителница във вашата страна, с която поддържаме партньорски отношения. Останах там повече от две години. В свободното си време пътувах често и имах контакти с ваши сънародници и от тогава имам тези приятни спомени. А Вие от къде знаете толкова добре норвежки език?

- Повече от 20 години съм работил тук като музикант. С групата си съм концертирал в много градове в страната. После се прибрах у дома, създадох семейство и сега съм на посещение тук с по-голямото си дете, което скоро завърши пети клас. Калоян се казвам.-Стиснаха си приятелски ръцете двамата мъже.

Пред керамичното пано поставено на стената на височината на очите на средно висок човек пишеше на кирилица НАНСЕНОВЪ паспорт№004,810. Момчето веднага долови с поглед това и радостно каза:

- Тате, тате, виж тук надписа е на български език. Тук учат ли нашият език?

- Не драги, не се учи, но тук поводът е друг. Нека да разкажа както ти обещах какво разказа г-н Свен на синчето си. Работил в България като инженер, с удоволствие обикалял из страната. Намирала се доста на юг от тук. Имало много слънце и това правело дните топли и приятни. Имала привилегията да се радва на четири климатични сезона. Разполагала с високи и по-ниски планини, красиви и зелени широки полета, и когато били засети с различни земеделски семена са били красиви като цветни градини. Реки се ширели по цялата страна. А най-голямата - Дунав, по която с плавателен съд чрез каналите на Рейн и Майн, можеш да доплаваш до нашето море и да акостираш при нас в Осло. Хората били гостоприемни, любезни и приятелски настроени към норвежкия народ. Важното, което му каза за Нансен, че е известен в тяхната страна като полярен изследовател и океанограф и работил в нашата държава като дипломат, представител на Обединени нации и е бил ненадминат алтруист, с което си е заслужил уважението и благодарността на хиляди хора, не само българи. Хайде да се снимаме, виж колко много туристи има вече.

Влязоха в общинската сграда. Широка, просторна зала на първият етаж, от двете страни надвесени еркери. За посетителите общината беше дала бонус, пространството се ползваше свободно от всички влезли в него за закуска, освежаване, тоалет, отдих. Качиха се на горният етаж. В интериорното еркерно пространство от двете страни бяха изложени портретите на крале и кралици в цял ръст от времето, когато бяха извоювали и получили честта да имат монарх. Посетиха и функционираща зала за заседания на общинските съветници. На изхода от нея се спряха и видяха отново от по-високо просторният салон, който сега изглеждаше по-голям и впечатляващ.

- Знаеш ли какво световно събитие се провежда тук, сине? Идват световно известни личности. Церемонията е пищна и запомняща се. Но откъде да знаеш, ти си още дете. Тук се връчва Нобелова награда за мир на заслужила личност. Единствената награда на Алфред Нобел, която се дава извън шведската столица. Но да побързаме, вече има много хора, а ние трябва да обядваме и обобщим видяното до тук.

Решиха да отидат наблизо, в подножието на кралската градина, където имаше няколко заведения за хранене.

Пристигнаха и се заоглеждаха за места. Беше доста пълно. И двамата едновременно видяха две махащи ръце, които ги канят при тях. Отидоха, инж. Свен и синчето му Ларс ги поканиха да седнат при тях. След похапването останаха на по питие, Ларс се обърна към Борил и попита:

- Имаш ли нещо против твоя баща, да ни разкаже още за историята с паспорта, свързана с нашия сънародник „луд авантюрист” когато е работил във вашата страна?

- С удоволствие - каза Калоян и започна: това се е случило много отдавна, дори ние със Свен не сме били родени. Но има личности родени далеч от Отечеството си и попадат в определена страна без да имат нещо общо по между си. Въпреки всичко, обединени от едно неповторимо чувство, което кой знае как е успяло да достигне до техните сърца, любовта към страната ни, към българският народ - пламенен, силен запомнящ се.

- Зародила се любов към нрави далечни и странни, но силни, привлекателни и дълбоко впечатляващи, както казах сутринта при запознанството - не се стърпя Свен и се включи в разговора.

- Филантропът Фритьоф Ведел-Ярисберг Нансен, попада на българска земя като дипломат в изключително размирно време - продължи Калоян увлекателният си разказ, като не забравяше да превежда и на двата езика норвежки и български. Завоевателни войни, невиждана революция в империя за промяна на общественият строй. Милиони мирни хора се оказват бежанци, бягат и търсят спасение за живота си и най- вече за техните деца. Харизматичният лидер измисля уникално удостоверение за личности на хора лишени от гражданство, което им позволява да преминават граници. Документа наречен пасаван, първи създаден и признат в повечe от 50 страни, позволява на бежанците, в това число и български от Западна Тракия и Егейски острови, да се установят в дадена страна в рамките на една година и да започват работа, за да изхранват себе си и домочадието си.

- Това е надарен от Бог човек - обади се Свен - има университетско образование по зоология, изявява се като философ и писател. Шампион по кънки и ски бягане на страната си! Известен живописец, професор, чиято рисувателна школа посещава, му предлага да се откаже от науката и да стане художник, защото имал талант. А той вместо на платното, с въображаемата четка е рисувал в обществено-политически и социално-икономически аспект за постигане на мир и благоденствие на човешкият живот. За тази си всеотдайност, неизчерпаема енергия и борбен дух в името на мира и спасението на бежанците е удостоен с Нобелова награда през далечната 1922 година!

- Деца, учудвате ме с вашето любознание и търпение - продължи Калоян - Хора като тази забележителна личност, които работят, творят и плачат за нашето мило Отечество, което в един миг се превръща и в тяхно са уникални. Благодаря ви Ларс и Борил за това, че бяхте чудни слушатели, нека тази история ви свърже в дълго и емоционално приятелство!

Веселин ВасилевMD

10 октомври 2023год.