– Рита, нахрани ли се? Трябва всичко да си изядеш.

– Не мога повече, мамо. Изядох почти цяло парче, ти колко искаш да изям?

– Хайде да не се разправяме, нали е любимата ти баница! Изпи ли млякото?

– Може би... Исках да вечеряме двете, ама ти си все заета с тоз компютър. Виж какво прави този чичко по телевизията! Ела да видиш как прегръща дъщеря си!

– Нали знаеш колко много работа имам, миличко? Хайде, отивай да се измиеш за лягане, утре пак ще ти се спи и няма да искаш да ставаш.

– Добре, добре, ама ако си имах сега татко, той щеше да ме занесе на конче в леглото.

– Какво? Това пък от къде се взе? Какви глупости дрънкаш?

– Не е глупости! Милен днес в училище разказва как баща му го водел за риба и ме пита  къде ме води моя татко.

– Е, ти не му ли каза?

– Какво? Какво да му кажа?

– За баща ти…че е заминал в Африка да лекува малките слончета и лъвчета?

– Не!

– Защо?
– Защото един път му разказвах за тати и работата му, а Милен ме пита какъв ми е онзи мъж, с когото те  видял в  ресторанта. Държал ти ръката?

– Глупости! Този твой Милен нещо се е объркал.

– Не се е объркал, да не е бебе, ние сме вече в първи клас, не се объркваме така лесно!

– Рита, ти ще ме чуеш ли бе, детенце? Всяка вечер си намираш причина само и само да си легнеш по-късно!

– Неее, кажи ми какъв е оня мъж, той да не е брат на тати, аз така му казах на Милен!

– Няма никакъв мъж! Заминавай да лягаш!

                                                              ***

– Мамо, мамо, баба ме гледа като балерина! Бях коледна снежинка! Ти защо не дойде, нали обеща?

– Не ме пуснаха от работа, миличко, но ще дойда на празника на училището. Тогава ще те гледам!

– Сигурна ли си?

– Разбира се!Ето направих ти любимите картофки! Балеринките трябва да се хранят, за да имат сили да танцуват!

– Ммм, вкусни са! Мамо, аз реших, да стана балерина!

– Браво! Това е сериозно решение. Иска се много труд, нали знаеш?

– Знам, но не се страхувам. А иска ли се да имам татко?

– За кое?

– За да стана балерина?

– Мисля, че не, защо?

– Защото много искам да си имам!

– Рита ти си имаш татко, но той живее далеко, чак в Африка!

– Ама аз искам такъв, който да живее с нас, не разбираш ли? Оная Даниела – дебелата, нали я знаеш, днес падна на сцената като подскочи ей така, но баща ѝ после все я целуваше и я носеше на ръце, и се снимаше с нея. А за мен нямаше баща.

– Виж сега, ти пък си имаш майка, която ти приготвя вълшебни  картофки и баница , които можеш да си ядеш без да ставаш дебела като Даниела.

– Мамо, баба Теди ми каза, че  си имаш приятел, който можел да ми стане татко?
– Ох, направо ме убиваш, мило, с тия въпроси, какво ти става? Няма такова нещо!

                                                      ***

– Мамо, къде отиваме толкова късно?

– Изненада! Не е късно, рано се стъмва. Виж колко осветление има.
– А защо си с това, новото палто? И ме накара да си облека новата блузка?

– Да сме красиви и двете! Не ти ли харесва?

– Кажи де, къде отиваме?

– На сладкарница!

– Ще ядем пасти?
– Да. В любимата ти сладкарница, не искаш ли?

– Нещо случило ли се е? Нали било вредно да ядем паста? Само ябълките не били вредни и можело да се ядат всеки ден?

– Е, един път в годината може и паста.

– А татковците вредни ли са?

– Рита, вече не ми е интересно да говоря за това, моля те, хайде да се почерпим и да се посмеем.

– Мамо, този чичко теб ли чака? Защо ти се усмихва?

– Здравей!  Запознайте се - това е Маргарита, а това - чичо Дони.

– Здравей, скъпа! Много си хубава с това палто! А сладката Рита? Аз съм чичо Дони. Много си красива, малка госпожице! От кои пасти да поръчаме? Коя ти е любимата?

– Рита, какво искаш? Не се върти така! Кажи, какво да поръчаме?

– Татко!

– Рита!

– Остави детето, скъпа, не се притеснявай!

– Ама как може да говори така? Рита, какво е това държание?

– Какво, чичковците са вредни като пастите – може само един-два пъти в годината. А татко – той е като ябълката, всеки ден искам да е при нас! А ти – както искаш…