Когато бях малка, баба ми ме заведе на гости у една нейна роднина - леля Иванка. Живееше в Красна поляна, близо до шивачката на баба ми, дето баба ходеше честичко, защото честичко си правеше тоалети - обичаше да се носи в стилни тоалети. Обичах и аз да идвам с нея, защото шивачката ми наизваждаше останали "парцалки", така им казвахме и аз, и баба, и шивачката - от различни платове, от които излизаха изпод сръчните й ръце чудни дрехи! А аз с тези "парцалки" пък обличах куклите си - бързах да се прибера вкъщи и да започна и аз като шивачката да кроя, да меря и да шия дрехи за куклите си.
Но, за леля Иванка!... В апартамента й цареше абсолютна чистота, абсолютен ред. Навсякъде прибрано, в кухнята - ред, чистота, въздухът не трепваше. В хола - масата с чиста, изгладена покривка, като по списанията Некерман, си казвах аз. Самата леля Иванка - нагласена, като манекенка. Е, вярно, малко вече на годинки, но пък в средата на хола - гледам, портрет, на една красавица, на около 22 - 25 г., ама чу ...