Пази Боже, от такава подредена къща
Когато бях малка, баба ми ме заведе на гости у една нейна роднина - леля Иванка. Живееше в Красна поляна, близо до шивачката на баба ми, дето баба ходеше честичко, защото честичко си правеше тоалети - обичаше да се носи в стилни тоалети. Обичах и аз да идвам с нея, защото шивачката ми наизваждаше останали "парцалки", така им казвахме и аз, и баба, и шивачката - от различни платове, от които излизаха изпод сръчните й ръце чудни дрехи! А аз с тези "парцалки" пък обличах куклите си - бързах да се прибера вкъщи и да започна и аз като шивачката да кроя, да меря и да шия дрехи за куклите си.
Но, за леля Иванка!... В апартамента й цареше абсолютна чистота, абсолютен ред. Навсякъде прибрано, в кухнята - ред, чистота, въздухът не трепваше. В хола - масата с чиста, изгладена покривка, като по списанията Некерман, си казвах аз. Самата леля Иванка - нагласена, като манекенка. Е, вярно, малко вече на годинки, но пък в средата на хола - гледам, портрет, на една красавица, на около 22 - 25 г., ама чудна хубавица, Василиса Прекрасна ряпа да яде! - питам, а тази на стената, коя е? - ами аз!! - отговаря леля Иванка. - на 25 години съм на нея! Ех, какви ухажори имах! Но... никой не ме заслужаваше!... Еййй, детенце! Рониш по пода! - скастри ме тя. Беше приготвила чуден кекс. - И за какво идваш, лельо Невенке? Да му давам уроци по английски ли на Нелчето?... Ами, добре. Само да не ми цапа, щото...
Баба ми наобещава куп неща, че няма да цапам и прочее. Като тръгнахме да си ходим, гледам, леля Иванка я придърпа настрани, докато се обувах, и й прошушна:
- Лельо Невенке, да знаеш как ми тежи тази самота, този ред вкъщи! Няма кой да ми разхвърля, няма кой да ми цапа! Ето, и майка ми си отиде, останах съвсем сама... Не се омъжих, все недостойни бяха!... Идвайте ми на гости по-честичко, лельо Невенке! Нелито е много сладко... само да не ми цапа много... - и се разплака леля Иванка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
