- Бабо, бабо, какво е това? Може ли да срежа връвчицата? - малката Тодорка тичаше към баба си с предмет, увит в едно бяло парче плат, извезано със странни шевици и завързано с червен шнур.
- Кое, баба?- старата жена се изправи и заряза за миг окопаването на пипера. Подпря се на мотиката и се опита да види предмета, който момиченцето носеше- Ела насам, че не виждам добре.
Тодорка се затича покрай лехите и подаде на баба си предмета. Лицето на старицата се сгърчи:
- Защо си извадила това, немирнице? Колко пъти съм ти казвала да не бъркаш в тази ракла? Марш веднага вътре! Бързо!
Тодорка заситни неразбиращо обратно към къщата, а бабата с треперещи ръце разгледа пакета, беше здраво завързан, точно както го беше оставила. Слава Богу, отдъхна си.
Годините минаваха, а Тодорка растеше заобиколена от обич и топлина. Дните ѝ бяха изпълнени с безгрижни игри, веселие и смях. Радваше се на добро здраве, беше паметливо и любопитно дете. Въпреки това, колкото по-голяма ставаше, все по-често започваше ...