Обагрена в различни цветове Вазата си стоеше все така величествено пред мен, както всеки ден. Наслаждавах ѝ се сутрин и вечер, на отиване и връщане от работа. Обичам рутината, за това винаги сядах на една и съща пейка, под голям дъб, на сянка. Там се наслаждавах на интересното творение, обсипано с цветя, и на цялата зеленина и спокойствие на парка. Чувствайки се вечният младеж, нямаше как този парк да не е любимото ми място за отмора. Не съм най- романтичният човек на света, но природата ми е слабост. Хората също. Обичам да наблюдавам забързаното им щъкане по алеите и угрижените им лица дори когато разговарят с приятели и привидно се усмихват. Виждам познати физиономии всеки ден, а навярно и аз за тях вече съм в същата графа. Опитвам се по дрехите, изражението им и езика на тялото да позная кой каква професия, грижи и радости има. Няма как да разбера кога съм налучкал, защото не разговарям с никого от всички тези преминаващи около мен човеци. Всъщност, случва се да разменим по няколко ...