Пеперуден дъжд

….

а след пеперудата –

зависи от мерната единица...

Връхлита внезапно – шумен, уханен, летен, безцеремонен...

И то – съвсем безпричинно, неканен... в една най-обикновена сутрин, когато точно в 5.30 веселата италианска песничка „Buonanotte, buonanotte, fiorelino!” безгрижно известява началото на поредния безмислен работен ден в скучното предприятие, при скучните индианци, и в тоя безкраен ден отново цената на цинка се е вдигнала с 2 стотинки и поради тоя трагичен факт Mr Негуял е пред прага на инфаркт, а горещият рулон е изстинал преждевременно, щото по пътя на засаждането му в н-та пещ пияният пещар си мислел за дупето на секретарката на директора, и всичко това прави себестойността гигантска, и на всичкото отгоре, по време на обсъждането на тия жизненоважни въпроси, преводачката се залива от смях, може ли такова безобразие!

Пука й на преводачката за вашия цинк! Вярно, точно с  благородното намерение да работи за намаляване на себестойността се е дигнала от топлото легло в 5.30, обаче какво да се прави, пъстрите пеперуди пърхат около главата й, гъделичкат й ушите, целуват я по устните дори! Много са нахални тия пусти пеперуди! И никога не влизат в сериозността на положението. Просто си решават, излюпват се, разтърсват омачкани крилца и безцеремонно наръсват всичко наоколо с пеперуден прашец! А сега де! Иди че мисли за себестойността!

Рояк лудетини си играят в косата й, други са накацали по очите, бузите, по шията й, и тя – опиянена от тържество, забравила напълно къде се намира, сияе  огряна от слънцето в хиляди отблясъци и щедро разпилява пеперудения прах, и къпе всичко наоколо в огън и светлина...

А може би е просто луда...

Сериозните хора наоколо си вършат работата, а на нея в главата й – бръмбари и пеперуди, само й дай да се киска, а то нищо смешно няма!

Е, вярно, че Mr Негуял по време на отговорната си работа вади голямата носна кърпа и старателно си издухва носа, а после я разгъва, увива си показалеца и си почиства ушите, обаче може ли да работи с мръсни уши човек!

Друг добър начин на почистване е с острото на капачката на химикалката, хем можеш малко по-навътре да бръкнеш, а и така по-добре се събират бучиците ушна кал, после с нокът ги изтръскваш до лаптопа, събираш ги в шепа и ги изхвърляш в кошчето.

Ех! Сега вече като съм чистичък може и малко работа да свърша! - ухилва се Mr Негуял– горд със своето скромно съвършенство…

Хей!

Изневиделица връхлита... шарен, нахален, горещ...

Пеперуденият дъжд...

Внимание! Заразно!

Няма как да се отървеш!

Веднъж ги видях след проливен дъжд как се плъзват леко по моста на дъгата и  стремглави спирали извиват по телата на угрижените бързащи хора, които разбира се не ги забелязват, толкова тежки са! – един избягал от работа да си плати данъците, друга гузно се прибира след забранена среща, трети от седмица на хляб, че заплатата му закъснява с месеци - кви пеперуди, мамка ...му и живот!

Само озверелият от глад май за мъничко ги зърна, ама помисли, че халюцинира, празният стомах лоши шеги играе понякога.

            А останалите объркано се оглеждат – откъде идва това тайнствено шумолене,тоя сладък аромат сред ревящите автобуси, и с криви тъжни усмивчици продължават своя си път – десен крак, ляв крак, десен, ляв, десен, ляв – механично навива пружината... а зад сбърчените чела се разиграват сцени безподобни и невероятни – всеки е вдишал неволно...

“Печено пиленце с картофки, салатка, винце, сладоледче за десерт, ягодовия го обича много тя...”

-         Еееее, кога бях и аз дете като вас – отрони на глас и предизвика бурен смях в тумбата развлечени тийнейджъри, двама си бяха разделили слушалките на уокмена и танцуваха и се целуваха и пееха.

“  Ми знам, не е правилно, обаче…толкова е хубаво… целувките, усмивките ... бенчицата … Боже, какво правя! Айде утре, утре ще мисля...” А пеперудите потрепват нехайно крилца по пламтящите й бузи…

Кой прав, кой крив – пеперудите не знаят, нито пък се интересуват – това са човешки неразбории някакви... те нямат време да се задълбочават дотам- кратичко е тяхното време – в окъпания от дъжда свят – по стръмния цветовъртеж на дъгата...

И бездруго – на-края – отвъд експлозията, отвъд крещящата бъркотия – ще се подредят стройни и строги – ослепително бели, ще накацат по простата черна кутия...

... тънки сребърни крила...