Много обичам да гледам новини, толкова са интересни! Ето тези дни научих пет начина как да се предпазя от агресивни кучета.
Значи, първо запомних, че винаги трябва да нося в джоба си храна за кучета на гранули. Леле, колко лесно! Купуваш си... Ама до нас няма специализиран магазин и аз взех, че изпекох на скара две пържолки. Едната я попрепекох, а другата я оставих алангле, защото откъде да знам как обичат кучетата от квартала пържолите. Да има за всеки вкус. Опекох и едно пиле и тръгнах на работа. Сетих се, че не трябва да минаваме, където има повече от четири кученца, това било глутница и било много опасно да минаваш покрай тях. Върнах се и взех за всеки случай и един сух салам, нашите кучета са някъде към единайсет. То ако се появят всичките... дали трябва и десерт да им приготвя?! Знам ли? После да не кажат природозащитниците, че трябва да им купувам четки и пасти за зъби. Леле, ако трябва и на зъболекар да ги водя... Тръгнах, защото щях да закъснея за работа с моите приготовления. Другите съвети ги забравих в суматохата. А, да не се страхувате, че те усещали адреналина. Да им показваме кой е господарят, в моя случай – кой е готвачът. Ако ме види мъжът ми как се приготвям да ходя на работа, ще спре да готви. Аз за него не готвя, за уличните кучета... мога значи. Пак се сетих, а ако са повече от четири, дали да не взема и няколко кюфтета?
Излизам от входа... След две крачки три кученца вече вървяха плътно до мен. Заради адреналина или заради миризмата на скара ме наобиколиха? Много бях притеснена да не закъснея за работа... Така, сега ще им покажа аз кой командва. Спомних си и друго - никога не заставайте с гръб. Гледам ги аз значи в очите, говоря им спокойно и строго. Не тичам, а с плавни движения разпределям менюто. Обезкостявам печеното пиле, кюфтетата давам на по-малките, пържолите са за големите. Мислех да им сваря пилето, ама взех, че го опекох, важното е да е здравословна храната – никакво пържене, че организациите за защита на животните само това и чакат. Да им го обезкостявам ли, не знам какво да правя? Нищо не казаха по телевизията по този въпрос. Много ме затрудняват така.
Намерих до работата магазин за кучешка храна, обаче моите нещо ù се мръщят. На мен ми излиза по-евтино с нея отиването на работа, ама те не ме разбират. Вече втора седмица като ме видят и летят срещу мен. Не мога да ги удържа. Падам, те си играят с мен. Как не, цялата ми заплата отива за тях.
Мъжът ми ме пита къде са ми парите, пак ли съм си купувала нови парцали. То сега наистина ми се налага да си купя нещо, щото моите дрехи са изпокъсани от кучетата. Много обичат да ми гризат каишките на сандалите. Трябва да си купувам и обувки. И не трябва да закъснявам често за работа, защото лошо ни се пише с моите гадинки. Кой ще ги храни?! Ще ми се наложи да ги изоставя и тогава още по-бездомните кучета ще станат още по-агресивни... без своя кокал. Няма вече да им обезкостявам месото.
Онзи ден едно от кучетата ме ухапа. Не, не е агресивно, просто аз не умея да си играя с тях. Така казаха някакви дами от организация за защита на зверовете и закараха спешно гадинката в болница, за да ù бият ваксина против бяс.
Това грамадното, дето ме ухапа, го кръстих Егапукнеш. Аз по принцип обичам кучета, ама така ме хвана яд... И понеже бях много ядосана и ме болеше ужасно крака, реших, че това име ще му лепне. Но това е моментно състояние, иначе обичам кучета и други животни обичам, сега няма да споменавам имена.
Нали разбрахте – не трябва да тичате, в никакъв случай, дори да закъснявате за някъде, категорично не на тичането. Ще ви подгонят, ще ви ухапят, па трябва ваксини... Дори с риск шефът да ти се скара, не тичай, ако наоколо има кучета. Ама то навсякъде има!
Какво да правя, ще полудея? Или ще ме изгонят заради тези кучета от работата, или ще ме наръфат до кокал и за всичко аз ще съм виновна. Няма ли други виновни, бе?! Дали да не се обадя на говорещия с кучета, да им поговори малко на нашите, да се държат по-добре с хората, поне докато се оправят нещата в нашата страна на чудесата.
И така, ясно е, ограмотяват ни, правят нещо за нас, не е като да не правят! Научих много неща как да се пазя от уличните кучета. Ама не е ли по-лесно да ги приберат в приюти и който ги обича, да ги осиновява и да се грижи за тях, вместо да се чудя всеки ден дали ще стигна навреме жива и здрава до работата.
Ето го Егапукнеш, тича към мен. Върти опашка, значи ми се радва. Бързо да извадя наденицата от джоба, преди да ме е съборил на земята... Вчера му бях взела копърка, не я хареса. Вече не знам... едно примерно меню да беха изписали по новините, егати... Или да направят специално кулинарно предаване за бездомните кучета, докато...
Не издържам повече, ще се обадя на Сизър, да знаете, това е!
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados