1 feb 2014, 21:25

Петльовден

  Prosa » Relatos
863 0 13
2 мин за четене

ПЕТЛЬОВДЕН

 

            У вашия край може да е иначе, ама по нашенски на 2-ри февруари му думат Петльовден. По вашенско на тоя ден може да празнуват „фантифлюшките”, в нашенско е празник у всеки дом с малко мъжко момче и се коли петел, да му се намаже челото, та да е здраво, сербез и любовчия.

            Да, ама този петел аз си го бях кръстил Гена, щото в наше село крокодили не вирееха и го много обичах, щото ходеше подире ми и ме вардеше от прасето, от черния коч и от пръчката на баба.

          Още щом чух баба да ми го зарича за Петльовден, сън не ме хвана дорде не измислих онуй, дето и досега се споменува из цялата ни рода.

        Рано сутринта на 1-ви изтичах до Сладката Марина, която срещу две сини панделки кандърдисах за съучастник. Най-трудната част от моята операция по спасяването на петела Гена се оказа да го склоня да се раздели с няколко от най-любимите си пера от опашката и крилата. Това ми костваше накълвани ръце и промененото отношение на Гената към мен през следващите няколко часа, докат’ чакахме да се мръкне.

           Истинското приятелство изисква жертви, дори и това да са уважението и любовта на приятеля. Бидейки убеден в това, аз метнах един зеблов чувал връз Гената и стискайки го за врата, да не цвичи, полузадушен го замъкнах у Марининия курник. Оставаше само да разместя две керемиди на нашето кокошо убежище, да разхвърлям генчовите пера по снега отвън и да се прибера в затишието между две арии на баба ми от балкона, в които се споменаваше само моето име.

            За панаира на другия ден няма да разказвам, защото сами можете да си го представите. Проблемът дойде, чак като си признах на 3-ти и с дядо отидохме у Маринини да си приберем Генчо.

            Дали заради оскубаните пера, дали заради стискането за врата, или заради повечето и по-млади кокошки, не иска, ни доброволно, ни силово да се установи по адресна регистрация, инатът му с инат. Пет пъти него ден го местихме с чувала и пет пъти той през дувара, през пътя и у Маринкини.

                Размени го дядо за две ярки, но не в туй е работата, а в туй че ти го спасяваш от смърт, като един истински приятел, а той... Ама то и между хората е така, само че аз тогаз не го знаех.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лордли Милордов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...