1 feb 2014, 21:25

Петльовден

  Prosa » Relatos
862 0 13
2 мин за четене

ПЕТЛЬОВДЕН

 

            У вашия край може да е иначе, ама по нашенски на 2-ри февруари му думат Петльовден. По вашенско на тоя ден може да празнуват „фантифлюшките”, в нашенско е празник у всеки дом с малко мъжко момче и се коли петел, да му се намаже челото, та да е здраво, сербез и любовчия.

            Да, ама този петел аз си го бях кръстил Гена, щото в наше село крокодили не вирееха и го много обичах, щото ходеше подире ми и ме вардеше от прасето, от черния коч и от пръчката на баба.

          Още щом чух баба да ми го зарича за Петльовден, сън не ме хвана дорде не измислих онуй, дето и досега се споменува из цялата ни рода.

        Рано сутринта на 1-ви изтичах до Сладката Марина, която срещу две сини панделки кандърдисах за съучастник. Най-трудната част от моята операция по спасяването на петела Гена се оказа да го склоня да се раздели с няколко от най-любимите си пера от опашката и крилата. Това ми костваше накълвани ръце и промененото отношение на Гената към мен през следващите няколко часа, докат’ чакахме да се мръкне.

           Истинското приятелство изисква жертви, дори и това да са уважението и любовта на приятеля. Бидейки убеден в това, аз метнах един зеблов чувал връз Гената и стискайки го за врата, да не цвичи, полузадушен го замъкнах у Марининия курник. Оставаше само да разместя две керемиди на нашето кокошо убежище, да разхвърлям генчовите пера по снега отвън и да се прибера в затишието между две арии на баба ми от балкона, в които се споменаваше само моето име.

            За панаира на другия ден няма да разказвам, защото сами можете да си го представите. Проблемът дойде, чак като си признах на 3-ти и с дядо отидохме у Маринини да си приберем Генчо.

            Дали заради оскубаните пера, дали заради стискането за врата, или заради повечето и по-млади кокошки, не иска, ни доброволно, ни силово да се установи по адресна регистрация, инатът му с инат. Пет пъти него ден го местихме с чувала и пет пъти той през дувара, през пътя и у Маринкини.

                Размени го дядо за две ярки, но не в туй е работата, а в туй че ти го спасяваш от смърт, като един истински приятел, а той... Ама то и между хората е така, само че аз тогаз не го знаех.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лордли Милордов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...