Петльовден
ПЕТЛЬОВДЕН
У вашия край може да е иначе, ама по нашенски на 2-ри февруари му думат Петльовден. По вашенско на тоя ден може да празнуват „фантифлюшките”, в нашенско е празник у всеки дом с малко мъжко момче и се коли петел, да му се намаже челото, та да е здраво, сербез и любовчия.
Да, ама този петел аз си го бях кръстил Гена, щото в наше село крокодили не вирееха и го много обичах, щото ходеше подире ми и ме вардеше от прасето, от черния коч и от пръчката на баба.
Още щом чух баба да ми го зарича за Петльовден, сън не ме хвана дорде не измислих онуй, дето и досега се споменува из цялата ни рода.
Рано сутринта на 1-ви изтичах до Сладката Марина, която срещу две сини панделки кандърдисах за съучастник. Най-трудната част от моята операция по спасяването на петела Гена се оказа да го склоня да се раздели с няколко от най-любимите си пера от опашката и крилата. Това ми костваше накълвани ръце и промененото отношение на Гената към мен през следващите няколко часа, докат’ чакахме да се мръкне.
Истинското приятелство изисква жертви, дори и това да са уважението и любовта на приятеля. Бидейки убеден в това, аз метнах един зеблов чувал връз Гената и стискайки го за врата, да не цвичи, полузадушен го замъкнах у Марининия курник. Оставаше само да разместя две керемиди на нашето кокошо убежище, да разхвърлям генчовите пера по снега отвън и да се прибера в затишието между две арии на баба ми от балкона, в които се споменаваше само моето име.
За панаира на другия ден няма да разказвам, защото сами можете да си го представите. Проблемът дойде, чак като си признах на 3-ти и с дядо отидохме у Маринини да си приберем Генчо.
Дали заради оскубаните пера, дали заради стискането за врата, или заради повечето и по-млади кокошки, не иска, ни доброволно, ни силово да се установи по адресна регистрация, инатът му с инат. Пет пъти него ден го местихме с чувала и пет пъти той през дувара, през пътя и у Маринкини.
Размени го дядо за две ярки, но не в туй е работата, а в туй че ти го спасяваш от смърт, като един истински приятел, а той... Ама то и между хората е така, само че аз тогаз не го знаех.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лордли Милордов Всички права запазени
