lordly (Лордли Милордов)
216 961
1.02.2014 г., 21:25 ч.

Петльовден 

  Проза » Разкази
701 0 13
2 мин за четене

ПЕТЛЬОВДЕН

 

            У вашия край може да е иначе, ама по нашенски на 2-ри февруари му думат Петльовден. По вашенско на тоя ден може да празнуват „фантифлюшките”, в нашенско е празник у всеки дом с малко мъжко момче и се коли петел, да му се намаже челото, та да е здраво, сербез и любовчия.

            Да, ама този петел аз си го бях кръстил Гена, щото в наше село крокодили не вирееха и го много обичах, щото ходеше подире ми и ме вардеше от прасето, от черния коч и от пръчката на баба.

          Още щом чух баба да ми го зарича за Петльовден, сън не ме хвана дорде не измислих онуй, дето и досега се споменува из цялата ни рода.

        Рано сутринта на 1-ви изтичах до Сладката Марина, която срещу две сини панделки кандърдисах за съучастник. Най-трудната част от моята операция по спасяването на петела Гена се оказа да го склоня да се раздели с няколко от най-любимите си пера от опашката и крилата. Това ми костваше накълвани ръце и промененото отношение на Гената към мен през следващите няколко часа, докат’ чакахме да се мръкне.

           Истинското приятелство изисква жертви, дори и това да са уважението и любовта на приятеля. Бидейки убеден в това, аз метнах един зеблов чувал връз Гената и стискайки го за врата, да не цвичи, полузадушен го замъкнах у Марининия курник. Оставаше само да разместя две керемиди на нашето кокошо убежище, да разхвърлям генчовите пера по снега отвън и да се прибера в затишието между две арии на баба ми от балкона, в които се споменаваше само моето име.

            За панаира на другия ден няма да разказвам, защото сами можете да си го представите. Проблемът дойде, чак като си признах на 3-ти и с дядо отидохме у Маринини да си приберем Генчо.

            Дали заради оскубаните пера, дали заради стискането за врата, или заради повечето и по-млади кокошки, не иска, ни доброволно, ни силово да се установи по адресна регистрация, инатът му с инат. Пет пъти него ден го местихме с чувала и пет пъти той през дувара, през пътя и у Маринкини.

                Размени го дядо за две ярки, но не в туй е работата, а в туй че ти го спасяваш от смърт, като един истински приятел, а той... Ама то и между хората е така, само че аз тогаз не го знаех.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радваш ме, Миа
  • Много, ама много приятно за четене! Почнах и не мога спря. А този разказ най ми хареса. Толкова са ти живи образите, браво!
  • Всичко са небивалици, Ян
  • Eй, пак се издъних! Весела седмица Eia
  • Благодаря,Лордли, но не съм Ена, а съм Ея. Приятна вечер и на теб!
  • Усмихната вечер, Ена
  • Хе, хе, браво, Лордли!
  • Снежа, нали знаеш, че още от Иродово време се коли петел. Кък тъй да го заменяме с женствена кокошка
  • Май е трябвало кокошките да са ти благодарни,че какво щяха да правят горките без петел. А като заколиш и оскубеш перата и най- женствената кокошка може да мине за петел. Няма да я карате да кукурига Я!Поздрави!
  • ЧЕСТИТ ПЕТЛЬОВДЕН НА ВСИЧКИ ОТКРОВЕНИ!
  • Ех, живот, живот и приятелство...
  • Приятелска отплата- какво да се прави! Но пък си спасил един птичи живот и са ти останали куп поуки относно приятелството!
  • То да не се отърка петела у теб и пощръклява подир вси кокошки
Предложения
: ??:??