Дали, защото е краят на седмицата или началото на уикенда - Петък ми напомни, че всяко Начало трябва да е с главно "Н".
Като роклята, за която, като всяко "малко" момиче, мечтая.
Като невинността на Пухът (домашният ни заек), който игриво ни чака на леглото, за да поиграем с него.
Като "Полунощ в Париж", който не спирам да вярвам, че все някога ще ми се случи (ти и аз, пием по питие в някое френско кафене, в малка уличка точно пред Айфеловата кула)
Като виното в чашата ми, което ми сипваш, когато сме си направили романтична вечеря.
Като пръстите ни, които сме преплели, докато се любим по време на пълнолуние.
Като танцуващите снежинки, които падат тихо в навечерието на Коледната нощ и като всички онези бели мечки, които сме си правили всяка една зима (и които тепърва ни предстоят :))
Начало - като истинската любов; като Ти и Аз; като Вечността, която сме си обещали...