Наоколо цареше тишина. Не се чуваше нито дежурната усилена музика, нито истеричен смях или скандали, нито тряскане на врати или викове - сякаш времето в голямата къща беше спряло. Единствено вятърът развяваше дългите завеси през отворената врата и разреждаше задушния въздух. Слънцето бавно залязваше и отстъпваше ред на Луната. Изведнъж телефонът започна да звъни, а мелодията му се разнесе из стаята:
- Ало... - отговори сънен женски глас
- К’во правиш, още ли спиш??? – изненадано попита гласът в слушалката.
- Да... - едва простена момичето и се обърна на другата страна, без да отваря очите си.
- Как може цял ден да спиш? За трети път ти звъня, ако не станеш скоро, ще изпуснем купона! Ставай, айдее! - нареди другото момиче.
- Оф, остави ме още малко... - измрънка Оксана и затвори. След няколко минути потъна отново в дълбок сън. Наистина беше останала в леглото през целия ден и идеята да става заради каквото и да било, не ù се виждаше никак добра. Сънуваше всеки път, когато заспиваше - далечни, нереални и грандиозни бяха сънищата ù, изпълнени с вълшебство, мистика, но и смърт, мъка и страх. Този път ù се присъни странно същество, което приличаше на човек, но имаше криле. То я водеше някъде, говореше ù, но тя не разбираше езика му. Превеждаше я през различни най-чудати картини - някои блестяха като злато и бяха отрупани със сочни плодове, други разкриваха любовни трепети и красота, а трети излъчваха студ и негостоприемство. Изневиделица тези образи се сляха в едно, а после плъзнаха като черни змии към нея и се впиха в тялото ù.
„Дзънннн!” – звукът я извади от транса, в който беше попаднала. Първите няколко секунди не можа да реагира, а после установи, че сърцебиенето ù е учестено и диша тежко.”Дзъннн” се чу отново - имаше някой на вратата.

Оксана стана бавно, протегна се лениво и закрачи - мина през коридора, спусна се по стълбите и се озова пред входната врата. Отвори я, а там я чакаше Елена:
- Най-накрая! – извика тя и направи недоволна физиономия.
- Кога се стъмни? - попита Оксана и се прозина
- Хайде, тръгвай да се оправяме, че ще закъснеем. – момичето прекрачи прага и се запъти към стаята на Оксана, която се затътри след нея.
След малко двете седяха на леглото и обсъждаха предстоящата вечер:
- Ще е страхотно, бас ловя, всички ще са там! И ще са с маски!! – говореше въодушевено Елена
- Да, и по-добре, няма да им гледам тъпите мутри, ти си виновна за т’ва, знаеш, че не ми се занимава. – отвърна Оксана и запали цигара
- Стига де, ще е яко. Пък и Боби ще е там, нали го искаше? – смигна ù тя.
- Аз ще го и имам, скъпа. – захили се другата.
- Какво ще си днес?
- Намерила съм си точния костюм - супер секси и същевременно крещи.  „Внимавай!” – тя отиде до гардероба и извади тоалета си – Аз ще съм паднал ангел. - гордо заяви накрая.
- Не сме ли всички...
- Предполагам... ами ти?
- Ще съм класиката в жанра - палава медицинска сестра – отвърна Елена и се захили.
- Хахахаха, яко, но все пак ще те бия. – пошегува се Оксана.
- Знам, знам... с теб никоя не може да се мери. – отвърна ù Елена.
Двете започнаха приготовления – облякоха костюмите си, гримираха се, направиха си прически:
- Окси, може ли да те помоля за нещо? - попита Елена
- Слушам.
- Ще ми дадеш ли червените си ботуши за днес? Ще ми завършат тоалета перфектно просто.
- Ами бих ти ги дала, но ми се счупи токчето и ги оставих да ми го оправят. – отвърна сухо Оксана. Това, което каза, беше лъжа – ботушите седяха непокътнати в дрешника, но просто тя не искаше да ù ги даде.
- А, така ли.. .еми нищо, оставам с белите тогава. – отвърна момичето видимо разочаровано от неосъществилото ù се желание – А вашите къде са, между другото?
- Откъде да знам, к’во ме интересува, и без друго ми е по-добре така, само да ми пискат... не, мерси. – изрепчи се Оксана.
- Ама и ти си една... не знам.
- Еми аз пък знам и ти казвам, че така ми е по-добре. – тя направи няколко крачки и застана пред огледалото – Баси колко съм яка! Адски добре се получи! Всички мен ще гледат - супер! – извика тя и се завъртя няколко пъти.

Изглеждаше невероятно, цялата в черно – стегнато бюстие, което показваше по-голямата част от гърдите ù, продължено от дълга до земята ефирна пола, която се развяваше свободно; косата ù беше хваната на кок, а остатъците падаха на къдрици над раменете ù; гримът ù беше тъмен и предизвикателен, а на врата ù  висеше сребърен кръст. Но най-впечатляващи бяха черните ù крила – красив аксесоар, който не приличаше на такъв, а изглеждаше все едно е част от нея.
- Нарцис, стига се гледа, дай да тръгваме вече. – прекъсна я Елена и двете тръгнаха към къщата на Косара, където щеше да се проведе партито.
Когато пристигнаха, почти всички вече бяха там – младежите се бяха превъплътили в какви ли не образи – някои провокиращи, някои страшни, някои смешни, а други от всичко по малко. Музиката беше усилена до край, масите - отрупани с всякакви храни и напитки, по тавана летяха балони, от лампите висяха разноцветни украси и всички се веселяха на воля:
- К’во става, мацки? - извика Косара, който при вида на двете момичета веднага се запъти към тях.
- Мара, брато, много як купон си спретнал, поздравления! – поздрави го Оксана.
- Благодарско, надявам се да се кефите на макссс!!! – провикна се той и други трима му отвърнаха с вик – А за моите специални дами тази вечер имам нещо извънредно.
- Какво си ми приготвил, нещастнико? – попита Оксана и му се хвърли на врата.
- Дами? След мен, моля.
Той ги поведе през коридора на къщата, нагоре по стълбите, до последната стая отляво. Там също имаше богато отрупана маса, но не с храна, а с множество забранени вещества:
-„Enjoy”... – подкани ги той и се засмя
- Копеле, ще те убия, откъде го взе всичкото това?! Даже и абсент имаш!!! Якоооо! – изписка Оксана и се ухили.
- Имам си връзки тук-там... какъв купон е, ако не вземеш? Хайде, избирай, Окси.
- Пфууу, к’во да избирам, аз искам от всичко бе, човек! – тя се надвеси над масата и започна да оглежда стоката с играещи очи.
- Донеси ми малко вода, ще глътна едно червено и едно синьо.
- Веднага. – отвърна Косара и излезе
- Да не ти стане много, ей... да се чудя какво да те правя после. – попита Елена.
- Много ли? Ели, това са две хапчета, няма да ме държи много... после мисля да си направя няколко линии, след това още един бонбон и ако имам сили, ще помоля сестрата да ми бие една инжекция! – отвърна Оксана и я прегърна през врата.
- Да бе, ако искаш после „сестрата” да лежи за убийство... Не бъди толкова алчна, не ми се ходи на погребение.
- Така или иначе, все ще пукнем, поне да съм млада и красива! – изхили се тя и стиснa двете хапчета.
След половин час двете слязоха при другите и с изненада видяха, че Преслава също е дошла на партито:
- Тая кифла к’во прави тука, бе?! – иззлобя Оксана - Кой я е викал изобщо?
- Пфуу... идея си нямам, ама я виж как се е облякла. – отвърна Елена и се приближи до приятелката си. 
- Копира ме нещастницата, „ангелче” била, тея бели крила може да си ги навре в задника! – изсъска тя и отиде до бара, за да си налее алкохол.
А Преслава от своя страна беше перфектна – висока и слаба, с руса коса и сини очи, сега облечена в бяло и с изкуствени крила и ореол, тя наистина приличаше на небесен ангел, а не на гимназиална ученичка. Оксана много добре знаеше, че Преслава изглеждаше по-добре от нея тази вечер, и това я изяждаше отвътре. Беше свикнала да получава цялото внимание, всички да я харесват и да ù казват колко е прекрасна, и когато някой я изместваше от сцената, тя не можеше да го преглътне. 
След малко Оксана се появи с чаша саморъчно приготвен коктейл, само за да стане свидетел на нелицеприятна за нея гледка – Боби, момчето, по което тя си падаше, се беше залепил за Преслава и влюбено следеше всяка нейна стъпка:
- Стига я гледа, знаеш, че си по-добра от нея. - опита се да я успокои Елена
- Е, това няма грам съмнение, ама тоя сляп ли е, не мога да разбера?! Боже, мъжете са толкова тъпи! – Оксана не сваляше поглед от момчето – Направи ми услуга, заприказвай се с тая кучка за малко, искам да си поиграя с кученцето ù.
- Няма проблеми. 
Елена сложи лицемерната усмивка и след малко се озова при ‘белият ангел’, а ‘черният’ използва момента, за да стигне целта си:
- Хей, сладък, кефи ли те купонът? – попита тя и го изгледа предизвикателно.
- Да, яко е. – отвърна момчето с усмивка.
- Струва ми се, че скучаеш. Искаш ли да идем някъде?
- Ами аз вече си имам компания. - отвърна той и отмести поглед встрани.
- Може, но в момента тя не е тук. – настоя момичето и погали ръката му.
- Тогава ще ида да я намеря. - дръпна се Боби и закрачи между тълпата.
Оксана остана като вцепенена - за първи път момче ù беше отказало и бе дало да се разбере, че не иска да има нищо общо с нея. Тя побесня, в нея се надигна такъв гняв, че сърцето ù заби лудо и силно, кръвта запулсира във вените ù, а мозъкът ù  сякаш се канеше да експлодира. Тя се втурна към коридора и след малко излезе на пустата тераса. Там намери запалка и кибрит. Когато драсна клечката, малкият огън озари лицето ù – за секунди то придоби толкова страшен и отблъскващ вид, какъвто можеше да има едно истинско чудовище. Започна да пуши нервно, сърцето ù все така учестено биеше, а мислите ù препускаха в хиляди посоки:
- Странно същество е човекът – уж дошъл да се забавлява, а по някое време остава сам, неразбран, нежелан... - промълви глас зад нея.
- Ти пък откъде се появи? - сепна се Оксана и се обърна. Не можа да повярва на очите си – пред нея седеше друг 'черен' ангел – висок и строен, с официален костюм, коса, която пада до очите, и величествени криле, които също като нейните, изглеждаха все едно са израснали от гърба му.
- Отникъде и отвсякъде. – отвърна той с усмивка.
- Теб те познавам отнякъде, в едно училище ли сме? – попита тя и се вгледа в лицето му.
- Може би си ме виждала в сънищата си. – поде той и се усмихна още по-чаровно.
- Ха-ха-ха, така ли мислиш? Имаш ли си име?
- Всеки има, но важно ли е как те наричат? – попита той и се приближи към нея.
- Не... не и за това, което ни чака с теб. – тя се притисна към него и впи устни в неговите - взрив от енергия, мощ и изпепеляваща страст беше това, което последва; сякаш две души, търсещи се с векове, най-сетне се намериха.
Бързо се озоваха в близката спалня – той късаше дрехите ù, а тя дереше и хапеше кожата му до кръв. Телата им горяха, вплетени едно в друго, а това, което изпитваха, надхвърляше фантазията. Първи, втори, трети тласък и изгарящо желание, после отново. Тя стенеше от удоволствие и усещаше как душата ù се рее...
Достигнали връхната точка на удоволствието, сега двамата лежаха неподвижно. Изведнъж тя стана и започна да се облича:
- Какво си мислиш, че правиш? – попита той с благ тон и лека усмивка.
- Така, като ме гледаш, на какво ти прилича? – сопна се тя и обу обувките си.
- Никъде няма да ходиш, Оксана, оставаш с мен. – отвърна ù той вече с по-сериозен тон
- Ха-ха, ти полудя ли? Това, че сме се чукали, не означава, че сме заедно. А ти откъде ми знаеш името?
В този момент той светкавично се изправи и застана до нея:
- Гледах как бавно, парче по парче, душата ти изстива, а ти не забелязваш; опитах се да те предпазя хиляди пъти, но ти не ме послуша и продължи саморазрушението си... - заговори ù той с различен тембър.
- Не те знам кой си и к’во искаш от мен, но ако ме докоснеш с пръст, после ще се разкайваш жестоко! – извика тя, но в гласа ù ясно личеше паниката, която я бе обзела.
- Това беше последният ти тест и ти се провали! Няма как да те спася вече... - отвърна той смирено.
- За к’ви тестове ми говориш?! – Оксана запристъпва назад в опит да избяга, но единствено срещна стенната преграда. Тогава непознатият се долепи до нея, хвана лицето ù с ръце и извика:
- Седемте смъртни гряха! Спомни си! 
Сякаш някой друг ръководеше мислите ù сега и ù говореше наум: 
- „Как може цял ден да спиш? За трети път ти звъня...”   ЛЕНОСТ
„Ще ми дадеш ли червените си ботуши за днес?
Ами бих ти ги дала, но ми се счупи токчето и ги дадох да ми го оправят.” СКЪПЕРНИЧЕСТВО
„Баси колко съм яка! Адски добре се получи! Всички мен ще гледат - супер!”  СУЕТА
„Това са две хапчета, няма да ме държи много... после мисля да си направя няколко линии, след това още един бонбон и ако имам сили ще помоля сестрата да ми бие една инжекция!”  ЛАКОМИЯ
„Копира ме нещастницата, „ангелче” била, тея бели крила може да си ги навре в задника!”  ЗАВИСТ
„Тя побесня, в нея се надигна такъв гняв, че сърцето и заби лудо и силно, кръвта запулсира във вените ù, а мозъкът ù сякаш се канеше да експлодира”  ЯРОСТ
„Телата им горяха, вплетени едно в друго, а това, което изпитваха, надхвърляше фантазията.”  ПОХОТ
- Опитах се да те предупредя и с последния ти сън, преведох те мислено през това, което ще остане от теб след греховете, но ти не ме разбра, не се замисли дори... и сега е вече късно.
Оксана седеше неподвижно и сълзи се стичаха от очите ù. Мъжът пред нея я пусна и разкри истинската си същност - разперил величествено криле, той бе падналият ангел, дошъл за душата ù. Направи няколко знака с ръце, прошепна на тайнствен език и стаята се озари в светлина за миг, а после всичко утихна...



Два месеца по-късно

Стаята беше голяма и бяла, леглото - по средата ù, а до него - няколко животоподдържащи машини и стол, стол, на който седеше майката на Оксана.

Два месеца тя бе гледала безмълвното тяло на дъщеря си и си бе повтаряла страшната диагноза – „мозъчна кома”. Не ù бяха останали нито сълзи, нито молитви, а и сякаш Господ не искаше да я чуе. 
А дъщеря ù все така лежеше в леглото – кротко, спокойно, бездушно...










The End