Писма от един недоволен

ПИСМА ОТ ЕДИН НЕДОВОЛЕН

Писмо от мосю Рошел до сър Джонатан Екелбан, Ла Преон дьо Сюр
12.април.1879г.

Драги ми Джон,

Пиша ти по един не много весел повод. Има много службогонци, които искат всичко и са готови да минават през трупове и през чужди глави само да порастат в службицата и да се докопат до мазния кокал. Ти не си от тях и няма да бъдеш. Затова ще страдаш, но пък някога и някъде ще си утешен според Библията. Не се тормози, ще светне слънце и в твоя двор... все някога!
поздрави от мен за теб!


Писмо от сър Джонатан Екелбан до мосю Рошел, Хандертаун- Съсекс
26.април 1879г.

Скъпи приятелю Рошел,
Дано само слънцето да не светне посред нощ и безвъзвратно късно. А един ден, когато се събудиш сам и вонящ в непрани от години чаршафи, болен, сакат и обречен на самота, ще се сетиш за онези, които не си заслужил. Но ще бъде късно!

Поздрави и от мен за теб!


Писмо от мосю Рошел до сър Джонатан Екелбан, Ла Преон дьо Сюр
18 май 1879г.
Мой Джонатан,
Искрено се надявам опасенията ти да се окажат напразни, въпреки че настоящето не говори за такова нещо. Но има обстоятелства, които не зависят от волята ни и с тях ще трябва да се примирим. С борбата няма примирение, тя трябва да е безпощадна и до край!

Ще се борим ли?


Писмо от сър Джонатан Екелбан до мосю Рошел, Хандертаун- Съсекс
05 юни 1879г.

Драги мой приятелю,
Да се борим? Дано да не е с гола глава срещу стената. Защото вероятния изход от такъв сблъсък никога не е бил в полза на главата, а резултатът винаги се е изразявал в издигане на паметник на разбитата буйна глава. Мъдростта не вдига революции, тя е вечната контра, неспособна е да осмисли една решителна, предварително загубена постъпка, да се втурне с рогата напред и да разбива утвърдения ред, напротив, тя го поддържа.

Тъй че няма да се борим, а ще търсим оправдания.


Писмо от мосю Рошел до сър Джонатан Екелбан, Ла Преон дьо Сюр
23 юни 1879г.
Ако недоволните са разсъждавали като теб, никога да не са се бунтували срещу статуквото. Най-много да са изливали върху себе си недоволството и да са се хвърляли от най-близката височина. Прогресът не се гради от задоволените и вкоренени здравомислещи сенатори и изграждания от тях ред, обслужващ статуквото. Прогресът иска непрекъсната промяна, обновяване, непрестанен бунт и движение напред, независимо къде е това "напред". Застоят е истински регрес. Невъзможността да се направи крачка е присъща на статуквото. Задоволеността, породена от пренасищане, не желае промяна, напротив - стреми се всячески да я предотврати.

Коя е твоята позиция, Друже?


Писмо от сър Джонатан Екелбан до мосю Рошел, Бомбай,Индия
13 септември 1879г.

Приятелю Рошел,
Твърде късно е да проявявам каквото и да е неподчинение, необуздаността ми се изпари с младежките пориви, а революцията е за вас, французите. Затова приех предложения ми консулски пост в търговското дружество Ист трейд Индия на многоуважавания и почитаем сър Елмор Диинстоун и преди три дни акостирах благополучно на индийска земя. Вече ме наричай „сахиб", а местните почти ме боготворят. Така че слънцето светна и в моя, макар и индийски двор, а на теб оставям революционните дела в старата Европа!

Дерзай, приятелю, а ако се премислиш, винаги може да се намери някоя подходяща служба в компанията.