Писмото
Най-после слънчева събота след сковаващите януарски студове! Бях зажадняла за разходка. Не че не „се поразходих" преди три дни, когато градчето се бе превърнало в ледена пързалка... Спомних си как като деца се спускахме от хълма. Разликата беше, че найлончето под седалищните части го нямаше...
На излизане по навик надникнах в пощенската кутия и подскочих от изненада - вътре имаше плик. След секунди държах истинско писмо - все по-рядко срещано явление в ерата на електронните пощи. На всичкото отгоре писмото беше от Щатите. Сега оставаше да имам и вуйчо от Америка... Пликът беше доста тлъст. Но ентусиазмът ми се изпари - писмото беше адресирано до семейство Ани и Петър Кадиеви. На второ четене установих, че вместо блок „Рила", където живея, пишеше улица „Рила". Едно недоглеждане на пощенския раздавач и... край на илюзиите. Помислих си да занеса писмото в кварталната пощичка, но веднага се отказах - щеше да го сполети същата участ. Я по-добре да открия адреса и лично да го дам на семейството. Обърнах се за помощ към група таксиметрови шофьори в центъра на града, които сладко си бъбреха. При вида на големия плик очите на единия светнаха: „ Какво се занимаваш, ма како? ОтворИ го! Вътре може да има пари." Колегите му дружно го подкрепиха. Казах им: „Момчета, я си представете, че това писмо е за вас... Ще ви бъде ли приятно?" Оставих ги в дълбок размисъл и закрачих към улица „Рила", която беше на пет минути от центъра. Показаха се няколко еднакви блокчета и, след като намерих въпросното, бодро се качих на петия етаж. Отвори ми миловидна възрастна жена и ми обясни, че блоковете са с нова номерация, но не може да ме упъти. Ами сега?! На тото ли ще си играя? И без това, откакто се помня, никога не съм печелила. Но не съм и от тия, които се предават лесно. Тръгнах напосоки. За беда някъде липсваха пощенски кутии и това доста усложни мисията ми. Не помня в кой пореден блок малко рязко изисках пълния адрес от една жена. Тя ме погледна слисано, пребледня като платно и трясна вратата под носа ми. Почувствах се като агент на КГБ, ЦРУ и ДС, взети заедно.
Вече бях плувнала в пот и имах усещането, че няма да мога да се измъкна от този омагьосан кръг. Оставаше ми само един блок и по закона на Мърфи той се оказа търсеният. Облекчено въздъхнах - на табелката пишеше:
Семейство
Ани и Петър Кадиеви
Тържествено връчих писмото на дъщеря им. Тя усмихнато ми благодари и веднага го отвори. От плика излезе музикална новогодишна картичка. Дълго ще си спомням тази мелодийка...
Прибрах се уморена, но щастлива. През нощта сънувах кошмарен сън - писмо, адресирано до мен, беше попаднало в чужда пощенска кутия. Изпитах ужас, защото вече знаех, че никога няма да го получа...
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Постъпила си правилно от човешка гледна точка...
-
Поздрави и от мен!
Разказваш страхотно.
Ако трябва да съм нечестен, бих постъпил като теб и бих върнал посмото, или поне бих го занесъл до пощата.
Ако трябва да съм честен, бих го отворил, за да проверя дали наистина не са пари. (Не ме съдете, поне си признах!) -
Страхотно
напомни ми за един филм.."Къщата на езерото" -
Ех ти, добра Феичке!
Огромно удоволствие ми донесе!Благодаря ти!
-
Олеле! Сега ще ми залеете пощенската кутия! Нека, обичам писмата от плът и кръв!
-
ще ти напиша ...голямо и красиво писмо...ще го украся с много марки...
само искам да се усмихнеш когато го получиш...
с обич, Вилдан...с много обич. -
Трогна ме, Вилдан!
ФЕЯ СИ !!!!!!!!!!!!
ДОБРАТА ФЕЯ от нашето детство...
Прекланям се пред таланта ти да бъдеш такава!!!
Всичко, което твориш е великолепно, затрогващо, с толкова много любов!!!
И така ефирно, деликатно и естествено поднесено - като придихание...
БЛАГОДАРЯ ТИ, МИЛО МОМИЧЕ ЗА ЩАСТИЕТО ДА ТЕ ПОЗНАВАМ И ЧЕТА!!! -
Ц.Ц. - тези пусти американци!
И аз чакам една пратка от Германия; пратил ми я един приятел преди десетина дена /лозарска ножица/ и кой знае дали не е заминала някъде.
Поздрави. -
Благодаря ви, че се отбихте тук!
Все пак най-добре е всеки да си върши работата. Компетентните органи да обозначат актуализираната номерация на блоковeте, пощальоните внимателно да разчитат адресите и жителите на кооперациите да си сложат пощенски кутии.
Иначе гимнастиката не ми се отрази зле - смъкнах някой друг грам след празниците...
-
"Какво се занимаваш, ма како? ОтворИ го! Вътре може да има пари!"
Опитвам се да се усмихна... -
Вилдан!!!* С обич!
(Рискуваш да ме разплачеш с такъв хумор.) -
Ееееех,мила Феичке...
-
когато се събудих първото нещо което прочетох беше това
приятен разказ -
Феичке - и аз на и-мейла! Сигурното си е сигурно! Ама разбирам трепета, с който се намира старомодно писмо в пощенската кутия...Имам голяма картонена кутия под леглото с такива...
-
Скоро даваха "Пощальонът" с Кевин Костнър.Той носеще писма и сееше радост и надежда в хората Благословенна си и ти така , Вилдан Поздрави от мен
-
Прекрасно!
-
Вили,пожелавам ти само хубави и СБЪДВАЩИ СЕ сънища,и..по-добре да не са свързани с липсващи писма! Лека и спокойна нощ ти желая!
-
О, не вярвам лирическата да не го получи!
Защото има още хора като нея!
Аз вярвам - ИМА ги още!!!
Поздравления, Вили! -
Поздрав! Зарадвала си хората!А аз преди 35 г. занесох в МВР едно портмоне с 360лв, на онова време това бяха три заплати.И до днес сънувам как се звъни на вратата и от МВР ми благодарят за банкета в моя чест!
-
Благодаря ви!
Жарава и Две, проблемът е, че никът на адреса ми е съвсем друг! Боя се, че не мога да споделя оптимизма ви...
Сорбус, искрено ти съчувствам! Всеки с кошмарите си...
Ице, радвам се, че си тук!
Приятни сънища на всички!
-
Аз сънувам по-страшни кошмари!... Между спирката, на която слизаме и работата ми има склад за дървен материал. Собственикът си държи камиона точно на тротоара. За да се разминеш с него, трябва да стъпиш на платното. А там колите карат като бесни. Отивам веднъж съвсем приятелски да го помоля да го помести от там, а той тръгна да ме бие.
А познай какво сънувам!... -
С удоволствие го прочетох!
Поздрав, Вилдан! -
И аз мисля, че няма такъв, който няма да ти го върне като прочете, че е за Феичка има честни хора все още. Поздрави
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Мишо, няма да бъдеш съден! Признат грях, половин грях...