Питанки и чуденки
Едно време другарката Радка Андреева ни учеше, че тези знаци се наричали въпросителни и удивителни.
Но май пак са питанки и чуденки. Защото само те помагат да се ориентираш в днешния ден. Питаш, чудиш се, пак накрая махаш с ръка и намираш отговора в полупразната чашка.
А такива питанки и чуденки валят около ни... Например – Защо пак говорим за бъдещето, без да сме изградили настоящето? Китайците казват, че за да сготвиш пълнен заек, трябва да имаш поне котка. А нашата е на дървото вече.
Или – пазарна икономика? Какъв пазар бе, братчета, като пари няма?
Ами мнението, че нашата история е приказка, внимателно украсена с истина?
Да не говорим за скептиците, питащи – ако след влизането в ЕС от чешмите текат мед и масло, с какво ще се мием?
Или песимистите – шофьори, твърдящи, че България вече няма пътища, а посоки. Край които се извисят нови мутренски дворци и стил „архитектурен аборт“.
Да не говорим за необичайната безработица у нас, която налага да внасяме разни чуждестранни странни специалисти. Които по-добре не разбират проблемите ни от нас.
Или за натрапваната ни сила от колекивната правота на индивидуалното невежество.
Което е най-видимо при младото поколение, забравило, че 17 години е зряла възраст при магаретата. И отдаващо се на телевизията, отдето получава дневната си доза насилие, секс, смях. При това кефещо се на задължителния хепиенд, не разбиращо, че и щастливият край е край. И вълнуващо се от телевизионните сълзи в захарен сироп. /Пък един неприличен писач казва, че сериалите са просто цигански сопол в компот. Ама на такива хулигани не вярвам!/
Какво да правим, когато учените твърдят, че човек се състои две трети от вода, но младите като че са със спирачна течност?
Затова ли се наслаждаваме на ежедневните телевизионни игри за напредналите сред слаборазвитите интелекти?
А има и българско правило – който иска да стане богат, не се играе, а краде.
Важното е да сме тук. Защото сме оптимисти. Песимистите вече заминаха. И малките деца усилено учат. За да станат умни и заминат на запад. Там, където важна е декларацията за правата на човека. У нас важи само данъчната декларация.
Това е – демократичното добро постепенно побеждава здравия смисъл.
И свършвам, защото сатирата стана трудно дело. Тъй като това, което сатириците измислят с мъка, политиците правят с лекота.
А що се отнася до питанията... Абе, има един добър стар виц. За магистралката, която попитали девствена ли е. И тя казала вечното: „Казва ли ти някой, смееш ли да питаш? Всеки минава шиба и заминава...”
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
