Освен, че бяха от един град и имаха всеки с всеки общо помежду си, например Цвета и Светла бяха приятелки от деца, Наско и Иван бяха в едно училище с влюбените и т.н.,тези хора имаха едно общо свързващо звено.Това звено, всъщност беше човек, мъж на средна възраст, немного богат, голям добряк и симпатяга. Единственото приемущество или недостатък на този човек, беше глухотата. Напълно глух мъж, придобил глухотата си при трудова злополука. Много може да се пише и за други жители на града, град от една объркана държавица, но мъжът е по-интересен. Името му Михаил, също като име на ангел, озаряваше лицата на всички. Често можеше да се засече в града бързайки или спокойно разхождащ кучето си лабрадор. Всички го познаваха, обичаха го може би и често го канеха на кафе или чай. Говореха му с часове за проблемите си, но той само кимаше и казваше: „Страхотно! Всичко ще бъде наред! ”и„Успех!” Мил, дружелюбен и отзивчив, той често бе най-желаният събеседник. С жена си гледаше градина с ябълки и на всеки подаряваше този плод с усмивка и от сърце. Хората се усмихваха и забравяха за загубите, кавгите, парите и гадните ситуации.
© Jivka Koleva Todos los derechos reservados