30 ene 2019, 2:33

 Пиянството на един народ-Епилог

  Prosa
785 0 1

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

Освен, че бяха от един град и имаха всеки с всеки общо помежду си, например Цвета и Светла бяха приятелки от деца, Наско и Иван бяха в едно училище с влюбените и т.н.,тези хора имаха едно общо свързващо звено.Това звено, всъщност беше човек, мъж на средна възраст, немного богат, голям добряк и симпатяга. Единственото приемущество или недостатък на този човек, беше глухотата. Напълно глух мъж, придобил глухотата си при трудова злополука. Много може да се пише и за други жители на града, град от една объркана държавица, но мъжът е по-интересен. Името му Михаил, също като име на ангел, озаряваше лицата на всички. Често можеше да се засече в града бързайки или спокойно разхождащ кучето си лабрадор. Всички го познаваха, обичаха го може би и често го канеха на кафе или чай. Говореха му с часове за проблемите си, но той само кимаше и казваше: „Страхотно! Всичко ще бъде наред! ”и„Успех!” Мил, дружелюбен и отзивчив, той често бе най-желаният събеседник. С жена си гледаше градина с ябълки и на всеки подаряваше този плод с усмивка и от сърце. Хората се усмихваха и забравяха за загубите, кавгите, парите и гадните ситуации.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jivka Koleva Todos los derechos reservados

Това е щастливият край на една неизмислена история, в един неизмислен град! Ако някой се е познал, моля да ме извини! Всъщност всички обичат щастливият край, нали!

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти,неизказаните неща са в полза на читателя и въображението му!Поздрав!

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...