ПЛАЧЪТ НА СЛЪНЦЕТО
Събуди се.
Слънцето му се усмихна игриво през прозореца, подканяйки го да се раздвижи. То се надяваше, че той ще е поредния, който ще разнообрази с приятните си изживявания работния му ден. Та нали даряваше всички със своите светлина и топлина… Нека някак от благодарност да задържат усмивката му!
Той обаче не помръдна и сякаш инатливо си се излежаваше. Той дори, сякаш не се зарадва на слънчевата усмивка! Нима не я забелязваше? Едва сега слънцето видя, че нераздвижилия се не е сам, а в стаята, в едно кресло се беше отпуснала възрастна жена. Сякаш усетила мислите му, тя стана и едва движейки се отиде до неподвижния. Милваше го по лицето и му говореше тихо и нежно.
В този миг слънцето разбра истината! Мъжът просто не можеше да се движи! Надвесена над него стоеше старата му майка, която с думи се опитваше да го окуражи и да го накара да се усмихне, но насълзените очи изразяваха болката по страдащото й дете. Той й се усмихваше успокоително, за да не я натъжава още повече, ...