1 oct 2011, 12:10

По-добре върви!

  Prosa
858 0 3
1 мин за четене

Виждал ли си пясъка как бавно се изплъзва из между пръстите ти? Сърцето ми се рони така. На мънички песъчинки се измъква измежду ръцете ми и аз не мога да го спра. Не мога да го събера. Не мога да го съживя.

Не ме поглеждай така. Очите ми сълзят, защото вятърът студен ги брули. Не знаеш само как боли, когато своя плач отричам. Не знаеш само как боли, когато плачейки, с ръце изнемощели маската си аз събличам. Не знаеш нищо. По-добре мълчи.

Сърцето ми се рони, мили мой. Сърцето, което в тебе се врича. И как, по дяволите, с всяка песъчинка пясък то още все тъй силно те обича? Как, по дяволите, още вяра има в него, още капчици надежда? То не мърда, не диша, не пулсира в гърдите, но още плаче за мечтите.

Не ме поглеждай така. Очите ми са твърде уморени, за да блестят и в този ден. Очите ми са твърде добри артисти, но и те имат нужда от почивка. Ще плача сега. Виж в колко слаб човек ще се превърна. Виж колко красива в сълзите си ставам. Виж колко горчивина наяве ще изкарам. Не ме поглеждай така. Не искам да те лъжа пак, че нищо ми няма. Не искам да те лъжа, че съм добре. В този ден ще изплача живота си. Ще изплача сърцето и душата си. Трябва ми място за нови сили. Трябва ми място за нова надежда. Очите ми са твърде силни карти, но сега ще изиграя първо слабите. Очите ми са твърде послушни деца, но днес ще им дам свобода. Аз съм твърде упорита, но в този миг имам нужда да съм слаба. Имам нужда да излея тази мъка. Имам нужда да стоваря на земята тежестта.

Не ме гледай така. Няма да те лъжа, че прашинка влезе в моите очи. Няма да те лъжа, че вятърът студен ги брули. Няма да те лъжа, че не ме боли. Но няма смисъл да споделям повече. За разбиране не моля. По-добре си върви сега. Не искам да ме гледаш и душата ти да кърви. Не искам да виждаш как горчиво плача със солени сълзи. Не искам да си тук сега. Не искам рамо за утеха. Не искам. По-добре върви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Не знам как останалите виждат позицията ти в този разказ, но аз бих могла само да ти се възхищавам. Да се възхищавам на факта, че си достатъчно смела, че да признаеш пред света, че те боли! Ти се изправяш пред тази болка. Велико!!!
  • В този ден, изплачи цялата болка. Освободи място за нова любов....
    Надежда....
    нови сили за нов живот.
    Болезнено откровение, Лили! УСМИХНИ СЕ НА ЖИВОТА!

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...