Повярвайте ми

                                               ПОВЯРВАЙТЕ  МИ

От няколко дни с Трифон като, че ли ставаше нещо. Бързо се изморяваше, а и работата не му спореше. Ядосан от мисълта си, той се наведе да вземе една дъска, но тя се завъртя като жива и падна пред него. Изгледа я накриво и се наведе отново да я вземе. Остра болка го секна в кръста. Изправи се бавно,   като се държеше за слабините.

– Ей, Трифо? Ти на работа ли си или… Като те гледам, май на ръченица те избива – сепна го гласа на началника.                       

– Ех, началник…каква ти ръченица. Нещо не съм добре.

– Ха, ново двайсет…и какво ти е злето, а ? – с тънка ирония му подхвърли той. – Абе, знам ви аз. Преди  да ви дам заплатите, все нещо не ви бива.Ама като ги вземете, паричките, сте си много добре, нали?

– Виж какво, началник, действително не съм добре.Та ще замоля, ако може да ме освободите за днес, щото… -  не довърши думите си  Трифон.

– А на лекар ходи ли?

– Ходих, ама не можах да дочакам, пък и много хора имаше, та-а..

– Така не може, Трифоне!  - пресече го началника. – Работа  виждаш има и то много, ама трябва да се върши, а не да се правим  на-а. Хайде да не казвам на какви. Я не се разкисвай, ами си подхващай работата, щото знаеш ли колко чакат и се молят да ги взема.

– Ама,  началник, ти такова, не ми…

- А няма такова нещо! Вярвам ти, ама…Значи довчера ти нямаше нищо, а днес не си добре?

- Ако искате ми вярвайте, но наистина не съм добре.                       

– Хайде, хайде, ще ти мине! Като му удариш довечера една и нали знаеш…клин, клина избива – засмя му се началника и го потупа по рамото.                                                    

Трифон го погледна и склони очи, друго не можеше да направи. Изправи се и ядосано посегна към дъската, но нещо го наду отвътре. Закашля се. После усети в гърлото си нещо топло и солено. Наоколо всичко заплува пред очите му и падна на земята. Когато отвори очи над него се бяха надвесили колегите му. Нямаше го само началника. Навярно не беше добре със сърцето и не можеше да гледа кръв.

Нищо, помисли си  Трифон. Но сега сигурно ми е повярвал.