2.
На гости
Мина цяла седмица, откакто започнах да живея без магии. Естествено, че ми беше изключително трудно, но свикнах. Леля беше права – стана ми интересно и забавно.
Завъртях кранчетата на душа, грабнах хавлиената кърпа и се омотах с нея. Днес беше почивен ден за простосмъртните и не трябваше да ходя на училище. Домашните ми работи за понеделник не бяха много и реших да си ги оставя за довечера. Чудех се какво да правя цял ден. Може би трябваше да изляза и да разгледам Костинброд. Като по чудо денят се оказа по-топъл от обикновено и, въпреки че небето беше покрито с тъмни облаци, все още не валеше дъжд.
Точно когато включвах сешоара пред огледалото в банята, телефонът в стаята ми иззвъня. Изтичах и вдигнах слушалката.
- Сани? – долетя гласа на Милан.
- Да, аз съм. Здрасти.
- Добро утро. Нали не те събудих? – звучеше бодро и си помислих, че топлото време оказва своята благоприятност и върху простосмъртните.
- Не ме събуди. Свикнала съм да ставам рано. Току-що излязох от банята.
- ...